Последен ход

Седем научнофантастични разказа от 70-те, написани от един от най-необикновените каталонски белетристи. Пътешествия във времето, в пространството и между успоредни реалности; истории за извънземни и за андроиди; разходки из основанията на живота и преддверията на смъртта, всички обединени от една от най-чаровните и побъркващи черти на човешкия род – неудържимото любопитство. Сборникът „Последен ход“ съдържа и – наместо епилог – кратък разговор с дъщерята на писателя Аделаис.

***

Така се случи, че засякох мистър Франки на три различни места, на две от които ми се стори, че няма причина да се намира. Той вече държеше офис в Парк Драйв, когато аз наех съседния – малко преди злополуката, отнела живота на моята годеница, Моуре. Седем години оттогава. Още от началото ме учуди табелката на вратата от матирано стъкло, на която с дискретни черни букви пишеше: ПЯСЪЧНИ ПРОУЧВАНИЯ. Заинтригува ме и че през нея – доколкото можех да видя – винаги влизаха и излизаха едни и същи хора: група млади служители, момчета и момичета с болнав вид, толкова бледи, че изглеждаха скарани със слънцето. Клиенти така и не забелязах. А и офисът бе непривично тих – отвътре не се чуваше дори тракане на клавиши, а знаех, че имат пишещи машини, калкулатори и дори компютър. За компютъра разбрах веднъж, когато се беше повредил и техникът, дошъл да го поправи, сбърка вратата.

С мистър Франки – мъж с плът като тесто и белезникава, почти прозрачна кожа – се запознахме в асансьора. Един ден, след като доста време почти редовно се засичахме там и вече се бяхме представили, събрах дързост и го попитах:

– Какво са пясъчните проучвания?