Пет невероятни разказа

Както е известно, Андрея Гърневски е една от многобройните жертви на тоталитарния режим. Той е бил принуден да напусне България още през 1952 година и да прекара по-голяма част от живота си като изгнаник далеч от родината. Въпреки това той не е обременен, както мнозина, от чувството за отчужденост и прокуденост. Може би това се дължи донякъде на щастливия му характер, на съхранената невероятна младост на духа. Но още повече, мисля си, се дължи на постоянните му презареждащи завръщания в родината след демократичните промени.

Тук, у дома, сега, той се чувства спокоен, свободен, оптимистично отдаден на простите житейски чудеса на промяната, в цялата й пъстрота, динамика, изненади и неповторимост, които той с майсторското перо и неподправен хумор описва в своите разкази.

Неговата книга "Спомени отдалече" (преработена и допълнена с още няколко разказа под заглавието "Моите овощни градини") е неподправена, откровена, леко сантиментализирана повест за всичко преживяно или подсказано от богатата му фантазия. В същото време тази повест е изкупително-възродителна, нашенска като атмосфера, призивно човеколюбива и се поема като същинска лековита вода, както от обикновения читател, така и от най-скрупулъозния и недоверчив професионалист.