Лед наш грядущий

„Лед наш грядущий” (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от „На дъното” на Горки и „Дивата патица” на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница „На дъното”, бар „Безнадежднос”, кафене „Краят на пътя”, аперитив „Удавническа среща”. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет „бивши величия”. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват „Вярата на започващите Нов Живот от Утре”. Бъбрят дружески и очакват появата на търговския пътник Теодор Хикман (Хики) за един от редовните му запои. Но когато „месията" идва, вместо да ги черпи с уиски и мръсни вицове, той се заема да ги обърне в опасна нова вяра - да захвърлят илюзиите.

***

Юджин О'Нийл (1888-1953) е първият и все още единствен американски драматург, удостоен с Нобелова награда за литература (1936). Той има и четири награди „Пулицър" за драматургия - за „Отвъд хоризонта” (1920), „Анна Кристи” (1922), „Странна интерлюдия” (1928) и посмъртно за шедьовъра си „Дългият път на деня към нощта” (1957).