„Смърт във Венеция“ и други новели

В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и „Марио и фокусникът“ (1930).

И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани сред обемистото творчество на Томас Ман, ИК „Колибри“ отдава своята почит към един от великите класици на XX век.

***

„Литературата е... съюз на страданието с инстинкта за форма.“

- Томас Ман

***

„Нищо не е измислено, разходката в гробището в Мюнхен, мрачният параход за Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо и семейството му, изгубеният багаж, холерата… Всичко беше истина. Историята е преди всичко история за смъртта, възприемана като безсмъртие, история за желанието за смърт. Но проблемът, който най-много ме интересуваше, беше този за двусмисления характер на творчеството, за трагичното в изкуството. Страстта като страдание и падение беше истинската тема на новелата.

В това, което първоначално исках да разкажа, нямаше нищо хомосексуално – беше историята на последната любов на седемдесетгодишния Гьоте към Улрика, младо момиче от Мариенбад; история шокираща, красива, гротескна, смущаваща, която се превърна в „Смърт във Венеция“. Към това се прибави преживяването от моето лирично лично пътуване, което ме накара да доведа нещата докрай, въвеждайки темата за забранената любов. В случая еротичното играе ролята на едновременно чувствено и духовно приключение, насочено срещу буржоазния морал.“

- Томас Ман в разговор през 1951 г. с Лукино Висконти, бъдещия режисьор на филма „Смърт във Венеция“

***

Томас Ман е немски писател, получил Нобелова награда за литература през 1929 г. за романа си „Буденброкови“ (1901).

Pоден e на 6 юни 1875 г. в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар патрициански род в северния ханзейски град Любек. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но бива уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели. През 1895-98 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. излиза първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). През 1919 г. Томас Ман става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).