„Когато настъпят тъмни времена на бездуховност, явяват се гръмогласни, но празнословни декламатори като тези, които в Матей 7:15-20 се казва: „Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители../” И те ограбват не хляба и не дрехата на човека, а неговите ценности, неговата идентичност, моралните и нравствените му норми, традициите, и всичко това заменят с изкуствено създадени „идеали”, зад които прозират низки страсти, ламтеж за материална изгода и власт, и отказ от самата същност на човека. Ето такива времена са настъпили днес и заплахата за човека и неговата цивилизация едва ли е била по-голяма някога. В такива моменти е наложително да се издигне глас и да се каже „Стига лъжи! Човекът и неговият свят не е светът на тъмната материя, а е свят на духовността, интелектът и градивността”. Авторите на монографията „Ценности и духовна зрялост” Орлин Загоров и Мюмюн Тахиров правят точно това, издигат глас и настояват, че е крайно време да се възстановят онези ценности, които наистина са в основата на толерантността, хармонията в обществото и разбирателството между хората.

Не е случайно, че О. Загоров и М. Тахиров, още в самото начало на своя труд, разсъждават върху същността на ценностите именно като норма и мотив за поведение на човека, но не като нещо наложено, а кото естествена необходимост. Така, ценностите се оказват основните маркери при изборите, които всеки от нас прави непрекъснато в живота си, за да се изпълни със съдържание основополагащият избор, този в полза на живота; предполагащ справедливост, достойнство и разум. В монографията се прави един изключително стойностен исторически преглед на познанието по този въпрос и той не е просто регистрация на факти и умозаключения, а според мен е успешен опит да се синтезират плодовете на човешката мисъл през вековете. На тази основа авторите на „Ценности и духовна зрялост” спират вниманието върху универсалните аксиологични категории, като „...битие, материя, дух, съзнание, причинност, качество, количество, мяра, случайност, необходимост, низше и висше; просто и сложно, историческо и логическо, възможност и действителност, случайност и необходимост...” На някой може и да се стори излишно отново и отново да се разсъждава върху нещо, което би следвало отдавна да е ясно и установено като истина, но именно тук е уловката, която е поставена от празнословните декламатори, за които стана дума. А уловката е в това, че ценностните стойности на тези категории се представят за нещо остаряло, за нещо, което не е характерно за съвременния човек и поради това не следва въобще да му се обръща внимание. И вместо това; моля, заповядайте нови „ценности”, тези на консуматорското общество, на общественото сегментиране, на „правилните” и „неправилните” хора. О. Загоров и М. Тахиров са разгадали тази уловка и именно затова не просто разглеждат въпроса за универсалните аксиологични категории, но и отиват по-нататък, като обосновано твърдят, че тези категории са като темел за съвременната духовност.”

- проф. д.н. Николай Палашев, из предговора

***

Съдържание

С безпокойство за ценностите и духовността - Предговор

Въведение към философията на духовните ценности

Животът като висша ценност

Ценността като норма и мотив на поведение

Универсални аксиологични категории, понятия, критерии и закони като съдържание на новата култура на съвременния човек

Аксиология на съвременната духовност

Типични аксиологични деформации на ценностите и борбата за хармония и баланс на тялото и духа

Ролята на образованието и обществената среда за изграждане на адекватна аксиологична култура у поколенията

Толерантност и толерантно общество