Изгнание и музика

В „Изгнание и музика” (2018) швейцарският писател и философ Барилие отговаря на въпроса как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през изпитание. В различни исторически контексти - Полското въстание, Руската революция, сталинизма, нацизма и т.н., и при различен завършек на заточеническата им драма, авторът разказва както за артисти, чиито творчески способности са останали почти непокътнати (Стравински, Шьонберг, Мийо), така и за такива, чието музикалното вдъхновение е секнало (Рахманинов, Барток), а завръщането в родината се е оказало повече или по-малко пагубно (Прокофиев, Корнголд). В други случаи вътрешното изгнание се е превръщало в принуда, тегнеща чак до смъртта (Шостакович, Вайнберг, фейнберг), то е било също така прелюдия към убийствата в концентрационните лагери и е провокирало появата на творби като форма на съпротива (Улман, Шулхоф). А Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и мнозина други са показали как музиката може да въплъщава страданието на изгнаника и устойчивостта на една личност.

***

Етиен Барилие (р.1947) е швейцарски писател, философ и културолог, преводач, професор в Лозанския университет. В центъра на творчеството си поставя историята на идеите и теорията на изкуствата, особено музиката, която присъства трайно както във фикционалните му творби („Орфей”, „Кучето Тристан”, „Музиката”, „Моцарт”, „Китайското пиано. Дуел около един рецитал” и др.), така и в есеистиката му („Алан Берг”, „В-А-С-Н, историята на едно име в музиката” и др.). Години наред води собствена рубрика за телевизионна критика в „Журнал дьо Женев”, размислите си по актуални социални теми публикува в сп. „Ебдо”, а мислите си за изкуството споделя в сп. „Артпасион”. Носител е на множество литературни награди - Почетната награда на Париж за романа „Кучето Тристан” (1978), Голямата награда на Водоазката културна фондация за творчество, което води пълноправен диалог с основните направления в западното мислене (1987), Европейската награда за есеистика „Шарл Вейон” за есето „Срещу новия обскурантизъм. Възхвала на прогреса” (1995), Наградата „Библиомедия” за романа „Един веронец” (2011) и др.