Солунският чудотворец (Книга първа от четирилогията

„Солунският чудотворец“ в автентичната си версия от 1942 година

В годината 1197-а малкият Йоаница става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Нарекли го Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ? всички български земи. Той осъзнава, че никоя от съседските страни няма да изпълни исканията му, затова българският цар се нуждае от силен покровител, с власт над царете. Това е папата. От него Калоян получава скиптър и жезъл - символи, с които е признат за български владетел. Остава му да изпълни втората задача - да обедини всички български земи в една граница. В навечерието на победата обаче той умира от предателска ръка.

Четирилогията „Асеновци“ включва романитe:

- „Солунският чудотворец”

- „Дъщерята на Калояна”

- „Йоан-Асен Втори”

- „Последният Асеновец” (Боянският майстор)

***

Фани Попова-Мутафова е родена на 16.Х.1902 г. в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участвал във войните, преподавател във Военното училище. Фани Попова живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. След 1944 г. изпада в немилост: осъдена е от т. нар. Народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм". В литературата дебютира с разказ през 1924 г., а първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело обаче е четирилогията „Асеновци“.