Пет етюда върху историята на Самуилова България

„През 2014 г. българската медиевистика и световната византинистика отбелязаха 1000-годишнината от битката между армиите на Българското царство и Византийската империя край планината Беласица (29 юли 1014) и от смъртта на българския цар Самуил († 6 октомври 1014). Бяха проведени научни форуми в София, Одрин и Петрич, а материалите от тях бяха публикувани в различни издания.

Днес, десет години по-късно, България отново отбелязва тези забележителни събития в своята история. В памет на цар Самуил и погиналите негови воини в настоящия сборник се публикуват отново някои от най-ин-тересните изследвания върху историята на Самуилова България. Тук, те са поместени в двуезично издание, с което се цели да станат по-достъпни за широка читателска публика у нас и в чужбина.

Историята на Самуилова България все още не е докрай изследвана. Последните публикации само „открехнаха" вратата за нови, по-задълбочени и интердисциплинарни проучвания на тази епоха от многострадалната, вече 14-вековна българска история на Балканския полуостров. Недостатъчното разработване на тази проблематика до голяма степен се дължи на политическата конюнктура през XX в., която вкара догмите на Комунистическия интернационал за решаване на националните въпроси на Балканите и в историческата наука на някои балкански държави.

Първите опити на българските историци да разчупят ледът на марксистко-ленинското скудоумие по отношение историята на Самуилова България бяха направени през 60-те и 70-те години на ХХ-то столетие и особено в десетилетието преди 1981 г., когато бе отбелязана 1300-годишнината от историята на българската държавност. Впоследствие в България се забеляза видимо нарастване на научните публикации по тази тема. Особено висока стойност и значение има публикуването на редица нови или малко познати исторически извори, както и издаването на част от тях в нови текст-критични издания. Като пример могат да се посочат поредиците Гръцки извори за българската история, Латински извори за българската история, Corpus fontium hisoriae Byzantinae и др.

Наблюденията върху научната продукция за историята на Самуилова България през последните 30 години показват и разгръщането на една широка тематична панорама на изследванията. Освен върху традиционно най-често представяната политическа история, българските учени направиха важни проучвания на църковната история и българското културно-историческо наследство от тази епоха (по-конкретно в областта на старобългарската литература, българското изобразително изкуство, музиката и песнопението). Появи се и нов, важен корпус с извори, който освен на български, бе публикуван и на английски език. Всички тези постижения са добра предпоставка за написването на цялостна история на Самуилова България в един широк хронологичен обхват, който надхвърля значително царуването на Самуил. Това е и една от бъдещите задачи на българската медиевистика.

Надявам се настоящият сборник да бъде още една крачка напред към проучването и популяризирането на българската история от края на X и първите десетилетия на XI век. Представените статии в сборника са дело на едни от най-видните медиевисти и византинисти в Европа, като Петер Шрайнер (от университета в Кьолн), Мачей Саламон (от Ягелонския университет в Краков) и Васил Гюзелев (от Софийския университет „Св. Климент Охридски”). Те показват в нова светлина някои събития от политическата история и изворознанието за Самуилова България. Дано тези публикации станат отправна точка и за нови изследвания на следващите поколения български историци.”

- проф. Георги Н. Николов, из предговора

***

Съдържание

Предговор

Васил Гюзелев . Бележки върху историята на България по времето на комитопулите , царете Роман – Симеон и Самуил и техните наследници (971-1018 г.)

Петер Шрайнер . Един венециански извор за българската история : Хрониката на Йоан Дякон

Мачей Саламон . Военната операция при Беласица (1014 г.)

Георги Н. Николов . Наблюдения върху родословието на комитопулите в България (края на Х в.)

Георги Н. Николов . Цар Самуил (1014 г.) в историческата памет на българите през XIII – XIV в.

Списък на съкращенията

Авторите в този сборник

Приложение