„Цел на настоящото проучване са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава нито една (в най-буквалния смисъл) книга върху пародията и пародийното. В този аспект тя безусловно е непародийна литература.

Но дали липсата на литературноисторически и критически проучвания сама по себе си изключва и присъствието на пародийност в тая литература, е проблем, който не може да бъде решен от пръв поглед. Още повече когато, противно на състоянието на литературната наука, литературната критика (особено в 70-те и 80-те години на XX век) в засилваща се прогресия започва да употребява при характеристика на процесите в съвременната българска литература понятия като „пародия”, „пародично”, „пародийно”, „гротескно-пародийно” и т.н.”

- из книгата

***

Съдържание

Предисловие към второто издание на „Пародийното в литературата”

ВЪВЕЖДАНЕ

1.ПАРОДИЯТА КАТО ЕСТЕТИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ И СВЕТООТНОШЕНИЕ

1.1.Нови превъплъщения на старото понятие

1.2.Историческа определеност на пародията

1.3.Концепцията за пародията в „Поетика” на Аристотел като израз за цялостност на понятието

1.4.Пародията като отношение към знакови форми на живот

1.5.Пародията в системата на вторичните отражения

1.6.Към определението на пародията като отношение и художествено светоотношение

1.7.Към модела на пародията като отношение и светоотношение

1.8.Механизъм на пародийния акт. Интензии и естетически полета

1.9.Пародийни и непародийни епохи

1.10.Типове пародии. Фундаментална и тотална пародия

1.11.Номинативни белези на пародията

1.12.Compendium

2.„ЧИЧОВЦИ” НА ВАЗОВ И „ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ” НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ НА ЕСТЕТИЧЕСКИЯ ФОН НА 80-ТЕ ГОДИНИ

2.1.Нерешени естетически проблеми в литературата на 80-те години

2.2.Захари Стоянов като критик на Вазов; характер на литературните им взаимоотношения

2.3.Възрожденски традиции в Записките...

2.4.Естетическа насоченост и естетическа рецепция на „Чичовци” в 80-те години

2.5.Рецепцията на „Чичовци” кахо литературноисторически факт

2.6.Въвеждане в стилистиката на „Чичовци” - особености и анализ

2.7.Пародийни принципи и художественият текст на „Чичовци”

2.8.Културен момент и пародийност; „Чичовци” като иронична преоценка на естетическите вкусове на Възраждането

2.9.Поетика на пародийното в повестта. „Чичовци” като начало на нова художествена условност

2.10.Естетическо съзнание и художествена условност в „Записки по българските въстания” и в „Чичовци”

3.ПАРОДИЯТА В ПЕРИФЕРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРАТА

3.1.Пародията като проява на естетически критицизъм

3.2.Отвореност и затвореност на художествената система и пародията. Пародия под маската на хумора

3.3.Ролята на „Българан” и „Барабан”

3.4.Пародийни изображения, схващани като хумор

3.5.Пародии по Вазов

3.6.Типът пародия на личност. Неестетическа цел на пародията

3.7.Белези на политическата пародия и на пародията на личност

3.8.Пародията като отношение към литературен стил и форма. Пародиите от „Българан” и „Барабан” като отношение към традиционни и модерни литературни форми. Пародии по Гео Милев

3.9.Николай Райнов и Чавдар Мутафов в пародиите на „Българан”

3.10.Особености на пародията в периферията на литературата. Фундаменталност на типа

4.КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА ПАРОДИЙНИТЕ ФУНКЦИИ КАТО ФУНКЦИИ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ПРОЦЕС. ЕЛИН ПЕЛИН

4.1.Елин Пелин като естетически връх на българановската традиция

4.2.Явни и скрити пародии у Елин Пелин

4.3.Пародийният смисъл на „Пижо и Пендо”; хумор и пародия

4.4.Пародиен смисъл на детските поемки на Елин Пелин

4.5.„Под манастирската лоза” - стилизация и пародия

4.6.Функции на пародийното у Елин Пелин

5.КЪМ ОСЪЗНАВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ФУНКЦИИ НА ПАРОДИЙНОТО. ПАРОДИЙНО И ХУМОР У ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

5.1.Парадоксите на Смирненски

5.2.Пролетарската критика за пролетарския поет

5.3.Особености и специфика на хумористичната поезия на Смирненски

5.4.Пародии, схващани като пародии

5.5.Шлагер и пародия

5.6.Скрити пародии; Вазов и Смирненски

5.7.Пародия на символистичната стилистика; Смирненски-Траянов

5.8.Пародии по символистична и баталистинна поезия

5.9.Поетически сказ

5.10.Подражания. Смисъл на вторичните отражения у Смирненски

5.11.Трансформационни функции на „хумористичната” му поезия. Средищното място на поезията на Смирненски. Отвореност на художествено-изобразителната система на „Да бъде ден!”

5.12.Културната мисия на Смирненски в контекста на епохата

6.СВЕТОСЛАВ МИНКОВ. ПАРОДИЙНОТО КАТО СТИЛ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ СТИЛ

6.1.„Сламеният фелдфебел” и моделът на Минковия разказ от 30-те години

6.2.„Сламеният фелдфебел” на фона на тенденциите в разказваческото изкуство от 30-те години

6.3.Форми на пародийното у Минков

6.4.Рецепция на стила на Светослав Минков в 30-те години и в литературната история

6.5.Пародийното като отношение към стил

Бележки

Библиография

ДОКЛАДИ ОТ ЕЖЕГОДНИЯ МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН СИМПОЗИУМ „ВАРНЕНСКИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ”

Въвеждащи думи

ПОСТМОДЕРНОСТТА В БЪЛГАРИЯ - ЗАКЪСНЯЛОСТ И НАВРЕМЕННОСТ