Драгойчеви майка и син

На 18 август 1998 година Цола Драгойчева щеше да навърши 100 години.

Своя жизнен път тя описа в трите си тома спомени "Повеля на дълга". Искаше да напише и четвърти том, но по редица причини това не и се удаде.

В своите спомени майка ми се е старала и, мисля, успя да проследи драматичния път на българското революционно движение в продължение на повече от четвърт век, откровено и автентично да опише неговите победи, грешки и поражения и, главно, да възкреси образа на стотици знайни и незнайни борци за социална правда.

Майка ми имаше, бих казал, вродено чувство за отговорност, и понеже дълги години бе заемала ръководни длъжности в революционното движение, тя се стараеше да свери и опресни паметта си чрез многобройни срещи с бойни другари, сверяваше спомена с документи от партийни, държавни и полицейски архиви.

Моята задача е далеч по-лека. Нито съм историк, нито съм заемал ръководни постове в Комунистическата партия, макар че още от раждането ми животът ми е бил свързан с нейната дейност.

Сега, когато съм нагазил осмото десетилетие от годините си, реших да уредя сметките си не с неприятелите ми, а със съвестта ми. Най-често хората ги уреждат пишейки спомените си.

Част от тия спомени посветих на майка ми. Не притежавам нейния мащаб и поради това съм освободен и от нейната отговорност. Реших да запозная читателя не с Цола Драгойчева - политика и общественика (това вече е сторено), а с човека, жената, майката, приятелката на прочути и обикновени хора. Много ми се иска поне частично да съм успял.