Човек за съдене • Хроника

През декември 1989 г. на стълбището в Съюза на писателите ме срещна Николай Стоянов, зам.-главен редактор на сп. "Пламък". Попита ме: "Имаш ли нещо за лагерите и затворите?" Идваше по-свободно време и можеше да се каже "Имам!" Той добави: "Бързо давай, ще отпечатам веднага!"

Записките ми от концлагера "Куциян" бяха в една тролейбусна гума в двора на кумеца Георги Щъркелов, братов син на Константин Щъркелов - ул. "Добрила" № 5. Два преписа бях раздал на верни хора. Когато се разболя кумецът, пратил да ме извикат и болен-неболен, в отсъствие на кумичката и на техния син, разпаковахме гумата, срязахме залепеното на вътрешната гума, извадихме записките невредими. Същия късен следобед ги занесох у мой голям приятел - съученик.

Сега, след поканата на Николай Стоянов, взех записките от моя съученик, а от роднините - другите два преписа. Сравних преписите с оригинала, на отделни листове направих въведението и няколко пояснителни бележки. За по-бързо дадох на две машинописки и след три-четири дни се озовах в редакцията. "Куциян" - документална повест, излезе в сп. "Пламък" - кн. 4/1990, в края на април. Веднага след това ме намери Димитър Паунов и предложи да издаде книгата в Профиздат, сега издателска къща "Яворов". Книгата трябваше да излезе през декември 1990 в тираж 23 755, както и пише в издателското каре. Тя излезе през януари 1991 в тираж 5000. Директорът на печатницата във Враца заяви, че недостигнала хартия. Хартия си имаше, но директорът – юнак-комунист, прекълца изданието, може би е смятал, че колелото ще се върне назад.