Дневникът на Джими

Книгата разказва за света на хората през погледа на едно куче.

***

Джими

Не съм чиста порода. Прадядо ми е пекинез, но е бил доста шавлив, та се е кръстосал с шпиц, а после в кръвта ми са влезли и гени от чихуахуа. Как е станало - историята мълчи. Всичко, което съм разказал в тази книга, е записано от Сашо. Е, някои неща, що се отнася за хората, е премълчал, за да не се обиди човешкият род, но в повечето случаи беше коректен. За себе си мога да кажа, че съм носител на много награди заради геройствата, които проявявах в разказаните приключения - за Битката ми с орела, за Бягството на козите, за спасението на врабчето, което май не беше врабче, и още много други. Но най-скъпоценната ми награда е, че обичах и бях обичан.

Сашо

Не знаех, че Джими пише дневник. Но една сутрин, както си закусвах, някой влезе в мислите ми и започна да говори. „Ти сега си мислиш, че си сам на терасата и няма никого около теб, че това, което правиш, аз не го виждам, мислиш, че като не ти говоря с човешки глас, аз съм въображение или налудничавост. Не е вярно...“ Станах и се озърнах, обиколих стаите, погледнах под леглата, в гардероба, телевизора - да не би да е включен, разрових шкафовете, но нямаше никога там. Бях сам. А Джими вървеше след мен. В един момент се сепнах, погледнах го и чух в мислите си: „Да, аз съм този, който ти говори! Уплаших ли те? Много сте глупави хората. Смятате, че ако нещо не е във вашия ограничен свят, колкото и очевидно да е, то не съществува. А ето че аз съществувам и ти говоря. И даже си пиша дневник. Много от текстовете си съм предал в кучешката библиотека, но реших, че и хората трябва да прочетат какво мисли един от четириногите ни приятели?“ „Затова влязох в мислите ти - да ти разкажа, а ти да го напишеш, но честно, както ти диктувам, а не да си измисляш и да се правиш на по-красив, отколкото си.“ „Е, ти малко ме обиждаш, нали знаеш че...“ „Знам, но вие, хората, сте суетни и винаги обичате да се представяте такива, каквито не сте.“ „Разбрах!“ - ядосано му отговорих.