Хроника на жестоките дни

„В мотото на тази повест Пиндар си признава, че е приел злото. Във вековете, изминали от неговото до нашето време, е имало твърде много зло и хора, които са го приемали. Няма време, обаче, изпълнено с повече зло от това, в което имахме нещастието да живеем ние. По тази причина компромисът се превърна в основна формула за съществуване. И най-трагичното беше, че не само успехът, но и елементарното човешко съществуване зависеха от гъвкавата съвест. С малки изключения неспособните на компромис загиваха. В рахтична степен всеки от нас беше принуден да води двойнствен живот. Някъде в повестта моя приятел Филип Дахилов казва, че е живял един малък и друг по-голям живот. Предполагам, че неговият малък живот е била икономиката, с която си е изкарвал хляба, а другият, по-големият му живот, е била мечтата му да прави литература.

Преди повече от две десетилетия той ми даде да прочета ръкописа на "Хроника на жестоките дни". Спомням си, че след като я прочетох, го посъветвах да я изгори. Читателят сам ще се убеди, че с подобна книга в ония "жестоки дни" нищо добро не очакваше нейния автор. За зло или за добро преди около две години разбрах, че той не е приел съвета ми и сега книгата е факт, на който искрено се радвам. Надявам се тя да намери място сред всичко, което ще бъде написано за нашето жестоко време. Винаги ме е озадачавало обстоятелството, че изкуството е по-убедителен свидетел за времето от историята.

Пожелавам успех на книгата и автора ѝ. След едно толкова дълго очакване те го заслужават.”

- Георги Мишев