В настоящия текст се разглежда позицията на Русия по българския национален въпрос до Балканските войни в контекста на други проблеми, имащи отношение към тази тема.

Проследява се превръщането на Русия във Велика сила, ролята и спецификата на Руската църква и особеностите на руския национализъм и как това се отразява върху позицията на Петербург спрямо българските национални тежнения.

Обяснява се как и защо Русия поема ролята на защитник на поробеното православно население на Балканите и основните принципи на нейната политика.

Изяснява се политиката на Петербург по българския национален въпрос, нейната двойственост и причините за това. Разглежда се и въпросът за тайната дипломация.

Обръща се внимание и на отношението на българите към Русия и нейната роля за българската национална кауза преди и след Освобождението.

Прави се извод, че не трябва да търсим вън от българските политически елити вината за катастрофата от 1913 г. - нито в съюзниците, нито в Русия. Самите тези елити с погрешните си и прибързани решения и действия - нестиковани с едни по-широк кръг от политически дейци и други важни национални фактори (ВМОРО, Екзархията), са отговорниците за провала.

Заключението на автора е, че руската имперска политика е сложна и нееднозначна и крайните оценки са нереалистични.

***

Съдържание

Уводни бележки

Първа глава. Исторически преглед на процесите, довели до изгряването на Русия като Велика сила. Доктрината за Третия Рим. Спецификата на Руската църква и връзката ѝ с Константинопол

Втора глава. Русия и Балканите - роля на закрилник на поробеното православно население - специфики

а.Формиране ролята на защитник на поробеното православно население на Балканите и какво се крие зад това

б.Промените в имперската политика спрямо балканските нации през 19-ти век, съобразени с епохата на национализма

Трета глава. Русия и България от Освободителната война до началото на 20-век в контекста на балканските национални противоречия между българи, сърби и гърци

Четвърта глава. Промени в руската политика след войната с Япония и Младотурската революция. Русия и Независимостта на България. Тайните съглашения - реални или фалшиви

а.Русия и Независимостта на България

б.Тайните съглашения между България и Русия - реални или не. Значението им за България

Пета глава. Руската политика и спецификите на руския казионен национализъм. Вижданията на двама видни руски мислители - Соловьов и Леонтиев и българо-гръцката църковна разпра

Шеста глава. Русия и българо-гръцката църковна разпра

Седма глава. Обществените течения в Русия - консерватизъм, славянофилство, панславизъм и връзката им с имперската политика

Осма глава. Българите и Русия - лобиране за българската национална кауза. Оценки от българска страна за руската имперска политика. Отношението на българските политически фактори към Русия

Девета глава. Пробойните във визията за решаване на националния въпрос сред българските, национал ни фактори. Защо не трябва да търсим вината за катастрофата от 1913 г. навън - в съюзниците или в Русия

Заключителни думи

Abstract