България и Република Северна Македония. Среща между историята и политиката

Книгата ни дава възможност да разберем особения характер на днешната РСМ, който предопределя тамошните вътрешнополитически обрати и последователността в усилията на нейната политическа класа да не допусне сближение с България. Причина за това е доктрината на македонизма – идеологическата ос на държавната политика на Скопие. Ефектите от всеобхватността на нейното действие в живота на младата ни съседка изпъкват и като доказателство за последиците от целенасочената употреба на историята от политиката. Изследването на Ангел Димитров ни помага да разберем не само исторически обремененото минало на Република Северна Македония, но и да осмислим проблемите на нейното настояще и на препятствията пред нашето добросъседство и приятелство. И да ни напомни, че постигането на взаимност в европейското бъдеще все пак е възможно.

***

Съдържание

ПРЕДГОВОР

Първа глава. ОТНОВО ЗА НАЧАЛОТО

Пътят към държавността на Република Северна Македония

Македония в сръбските/югославските планове

Сръбското настъпление срещу българския характер на Вардарска Македония - войните като знак за достоверност на претенциите

На кръстопът - за сблъсъка между моделиращите бъдещето процеси: българска съпротива срещу сръбската диктатура, намеса на Комунистическия интернационал

За митовете на македонизма

Каква държава е Република Северна Македония?

Втора глава. ЗАТВАРЯНЕ НА КРЪГА

Хроника на неизбежните обрати

Памет за три емблематични събития в двустранните отношения

Поглед към вътрешнополитическия живот в Република Македония

За двустранните отношения

Конфликтът в Косово и Република Македония, помощ от България

Дестабилизация на Република Македония. Сблъсък между властта и албанските бунтовници Вътрешнополитически обрати в Република Македония, завои в двустранните отношения с България

Трета глава. ЗА ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ: РАДИКАЛНА ПРОМЯНА ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКО ДЕМАСКИРАНЕ

Ефектен обрат в регионалната политика на Скопие: цел, тактика, ангажименти

За актуалното в двустранните отношения: проблемите в настоящето като част от историята на съвременността

Политическо застудяване в двустранните отношения

Четвърта глава. ПОЛИТИЧЕСКА ПОДВИЖНОСТ В ПРЕДНАМЕРЕНОТО ПОСТОЯНСТВО В МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩУВАНЕ

„Ново начало" или начало на поредния обратен политически завой?

Европейски арбитраж: „Френско предложение" - нови възможности, познати и очаквани реакции

Клубове на българите - граждани на РСМ: плашило за местния национализъм

Пета глава. СРЕЩА НА ЕДИН БАЛКАНСКИ КРЪСТОПЪТ: ИСТОРИЯ И ПОЛИТИКА

Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси: създаване, работна атмосфера, професионални нагласи

За работните среши: характеристика, проблеми, резултати

Съвместната комисия като знак в общуването: крах или просветление?

Вместо заключение. РСМ: ИСТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА КАТО ЕНИГМА

***

Проф. д-р Ангел Димитров е историк и дипломат. Научната му кариера е свързана с Института за исторически изследвания при БАН. Автор е на 5 монографии и десетки студии и статии. Изследователските му интереси са към епохата на Българското Възраждане (учебно дело, книгоиздаване, периодичен печат, политическа мисъл, формиране на нацията, проблеми на историческата приемственост), към историята на Третото българско царство (дипломатическа история, България и Македонския Въпрос), към проблемите на национализма и към съвременните отношения между България и Република Македония/РСМ. А. Димитров е автор на първото изследване на тези отношения в книгата „Раждането на една нова държава. Република Македония между югославизма и национализма” С. 2011 г., издание на БАН. Той е първият български посланик в Скопие (декември 1992 - юли 2001 г.), бил е посланик и в Сърбия (2012 - 2016 г.). От 2018 г. е съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония. Получава Академичната награда „Паисий Хилендарски” на БАН и СУ „Св. Климент Охридски” за монографията „Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането”. Носител е на Почетния знак на Министерството на външните работи. Удостоен е с орден „Стара планина” I степен.