Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те год. на XIX в

„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в." е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Въз основа на обилен архивен материал от излизалите през Възраждането периодични издания книгата проследява първите стъпки в събирането и записване на фолклорни текстове, тяхното публикуване и разпространение посредством печатните форми на комуникация, и интерпретирането им в светлината на процесите по изграждане на национална идентичност. Изследването показва как срещата между устното и печатното слово е не само среща и взаимодействие, но също преход между две близки, но същностно различни културни системи. Този преход се извършва в контекста на социална и културна динамика, и сам катализира промените в плана на нов тип отношения, обусловени от навлизането на печатното слово в обществения и културния живот. Книгата би представлявала интерес за изследователи и студенти по етнология, антропология и културология, както и за широк кръг читатели, вълнуващи се от ролята на печатното слово в комуникативната вселена от устни и писмени текстове на прага на модерната епоха.

***

Николай Вуков е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) и преподавател по социална и културна антропология в Софийския университет

„Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Доктор по фолклористика в Института за фолклор - БАН (2002 г.) и доктор по история в Централноевропейския университет - Будапеща (2005 г.). Специализирал е в редица университети и научни центрове в чужбина, сред които Института за висши изследвания в Берлин, Дом на науките за човека -Париж, Американския изследователски институт в Истанбул, Колеж „Нова Европа" - Букурещ, и др. Бил е гост-лектор в няколко чуждестранни университета - „Ла Сапиенца" - Рим, „Кадир Хас" - Истанбул, Университет „Пантейон" - Атина, и др. От 2021 г. е ръководител на секция „Антропология на словесните традиции" при ИЕфЕМ-БАН. Автор и съавтор е на няколко монографични изследвания, както и на над сто научни статии и студии в България и чужбина. Областите на изследователските му интереси включват антропология на паметта и възпоменанията; паметници и музейни репрезентации; родство и семейство; културно наследство в миграция; словесни традиции и нематериално културно наследство.