Из нявгашно Търново. Въртоп от отзиви, портрети, спорт, вестници, вестникари, шаржове, рисунки и фотографии

Въртоп от отзиви, портрети, спорт, вестници, вестникари, шаржове, рисунки и фотографии

Книгата представя любопитен портрет на Велико Търново - историята, културата и духа, емблематичните места и личности от града, през разказа за писателя, родом от старата столица, Емилиян Станев, спомени от- и за други значими търновчани, случки, свързани с футболния „Етър”, извадки от регионалния вестник „Янтра”, факсимилета и фотографии.

***

„Посвещавам тази книга на обичното ми родно Търново. Градът, чието бъдеще е предопределено от миналото му. Искате ли да надникнем и в отминалото, и в бъднините, стигнете отвъд хоризонта на страниците, които ви очакват.

Каня ви да го сторите...”

- от автора

***

Съдържание

Първа част

За Емилиян Станев - пак и пак

Изпипана книга краси вече века на „Етър”

Малка книжица казва много за Търново

Историчка даровито описва баща си и вестник „Борба”

Втора част

Вачока рисува с думи ваятеля на „Търновската царица”

Д-р Церовски - лечителят, пред когото вдигала ръце и смъртта

Шаржове за Коледа от Александър Добринов

Георги Боршуков - недостижимият

Какъв ученик бил Боршуков Георги?

Ето ги търновските учители на учителя на стотици сетнешни журналисти

Бъдещият именит лекар прави портрет на приятеля си

Леон Филипов - лъвът срещу чумата на забравата

„Иди при Ралевски, иди в „Отец Паисий”

Трета част

Писъмце описва велик ден за „Борба”

„Янтра” - вестникът на книжаря

И кмет, и зет на Марко Тотев уважили вестникарите от цялата страна

Четвърта част

Чехи и белогвардейци, пивовар и книжар с щедри души облагородили дните на старостоличани

Анатолий Легкоступ осветява „неосветените дворове” на футбола в Търново

Неизвестното от лика на №1 на търновския футбол - Колю Илиев

Къща-бижу - съблекалня на „Етър”, остава най-хубавата в спортната ни история

Пета част

Търновски шарки и драски

***

Иван Тодоров е роден на 19 август 1953 година във Велико Търново. Завършва Английската гимназия в София и специалността „Журналистика" в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Работи като репортер и редактор в седмичника „ПОГЛЕД", в списание „Вик", в сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Публикувал е стотици журналистически материали от всички жанрове (сред тях - и разкази, и фейлетони) в т.нар. „централен печат", в издания и от страната, сътрудничил е на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Превежда от руски и английски. Негови текстове са превеждани на руски.

Автор е на изданията „София преди сто години" (1989), „София в началото на века" (1990), „Спомен за снимка" (2008), „Старо Търново - духът и ликът на времето" (2009), „Павловски истории" (2010), „Шарки от вестник" (2012), „Памет за Търново" (2018); съавтор е на няколко мемоарни сборника, сред които „Нестинарска съдба", посветен на Елисавета Багряна, „ПОГЛЕД завинаги" и др.

Многократно е отличаван в различни вестникарски конкурси. Три пъти е лауреат на най-голямата награда на СБЖ - „Златното перо", притежава и Големия златен плакет на същия съюз. Кавалер е на наградата за журналистика „София", присъждана от столичната община.