Дъх на небе

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Срещата на четиримата пилоти-поети в тази стихосбирка не е първата. Не е случайна. Съдбата и времето преплитат през годините техните професионални биографии с творческите им изяви и на литературното поле. През есента на 1973 г. - точно преди 30 години - в навечерието на празника на родната ни авиация на летище Безмер се появява екип от Българската национална телевизия, за да подготви предаване за 16-и октомври. В основата е идеята за представяне на военни творци, а главен подбудител е командващият ПВО и ВВС Генерал-полковник Симеон Симеонов.

По странно съвпадение и четиримата тогава летят в изтребително-бомбардировъчната авиация на самолет МиГ-17. Сред тях майор Михаил Зиновиев е доайенът - и като пилот, и като майстор на перото. Името на капитан Стоян Бобев е не по-малко утвърдено в авиацията. Старши лейтенант Веселин Мичев и лейтенант Владимир Пампоров пък са от най-младата генерация пилоти. Именно тази приемственост между поколенията цели да открои пред обществеността командващият авиацията.

Поетичните творения на четиримата са добре познати в авиационните среди. Срещата се превръща във вълнуващ празник за авиогарнизона. Снимките за предаването са навсякъде - край самолетите, на старта и стоянките, до дежурния дом, на тревата близо до стартовия команден пункт или в залата на културния дом в авиоградчето. Атмосферата спонтанно се изпълва с вълшебство и любов - с искрените чувства на силните мъже, приели небето за свой втори дом.