Разкази за книги, жени и книжовни жени

„Разкази за книги, жени и книжовни жени“ прави видими някои малко известни страници от историята на книгата и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете – двете полета, в които Красимира Даскалова работи повече от тридесет и пет години. Книгата включва есета върху историята на цензурата и разказва за българки в съветския ГУЛАГ; съдържа текстове върху девическото образование, женските борби за професионални права и противоречивата история на една регионална феминистка мрежа (Малката женска антанта); занимава се с книжовната дейност на авторки, редакторки, издателки и значението на книгите за социалната промяна; взема отношение по един важен дебат в полето на историята на жените – за характеристиките на левия феминизъм в Източна Европа по време на Студената война; обръща внимание на андроцентризма на националната държава и на книжовно-документалното наследство; предлага интервюта с водещи учени в двете полета – с Робърт Дарнтън, Ида Блом, Керън Офън, Джоан Скот, Франсиска де Хаан.

***

Съдържание

Няколко предварителни думи за тази книга

1. ЦЕНЗУРА, ДИСИДЕНСТВО, РЕПРЕСИЯ

1.1. Щрихи към историята на османската цензура през втората половина на XIX век (според българския възрожденски печат)

1.2. Съветските „еретици“ Андрей Синявски и Юлий Даниел и дисидентството в Източна Европа

1.3. Казахстанският АЛЖИР и българките в него

2. ОБРАЗОВАНИЕ, ФЕМИНИЗЪМ, ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

2.1. Българските възпитанички на Американското девическо училище и на Девическия колеж в Константинопол (1871–1931)

2.2. Малката женска антанта, феминизмите, напреженията и преплетеностите в европейските женски движения (20-те и 30-те години на ХХ век)

2.3. Българските жени с юридическо образование и юридическа професия през първата половина на ХХ век

3. ЖЕНСКА КНИЖНИНА, ЖЕНСКА ПЕРИОДИКА И НЕЙНИТЕ СЪЗДАТЕЛКИ. ЖЕНИ-ИЗДАТЕЛКИ

3.1. Жените и българската книжнина през Възраждането

3.2. Жените в българската книжнина, 1878–1944 г.

3.3. „Женский свят“ (1893–1898 г.) и женската еманципация в контекста на българската модернизация

3.4. Грамотност, четене и еманципация: Преводната феминистка книжнина в България през дългия ХIХ век

3.5. „Гражданката“ Жени Божилова-Патева (1878–1955)

3.6. Живот с книги и читатели: София Юрукова (1881–1918) и „Мозайка от знаменити съвременни романи“

3.7. Издателки и редакторки в България (1878–1944): случаят на Мила Коджабашева (1896–1942)

4. ЖЕНИ, ПОЛ И ЕМАНЦИПАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

4.1. Цола Драгойчева: Една жена политик във времето на Студената война

4.2. Полови аспекти на Студената война: Соня Бакиш (1923–2010), „Жената днес“ и левият феминизъм в България (60-те–70-те години на ХХ век)

5. ПОЛ, НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА, ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

5.1. Полът на националната държава: някои балкански паралели

5.2. Полът на книжовно-документалното наследство

6. ИНТЕРВЮТА

6.1. Преплетените истории на женските движения и феминизмите. Интервю на Красимира Даскалова с Франсиска де Хаан (2020)

6.2. Историята на жените и половете на Балканите. Поглед назад: 50 години изследвания и преподаване. Интервю на Фабио Джиоми и Едже Зерман с Красимира Даскалова (2018)

6.3. Критическата история и нейното бъдеще. Интервю на Красимира Даскалова с Джоан Скот (2010)

6.4. „Амнезия, а не липса на история е най-лошият враг на феминизма днес“. Интервю на Красимира Даскалова с Керън Офън (2000)

6.5. Историята на жените и жените в историята. Разговор с Ида Блом (1995)

6.6. Историята на книгата, състояние на полето. Интервю на Красимира Даскалова с Робърт Дарнтън (1994)

***

Красимира Даскалова е професор по модерна европейска културна история във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, авторка и съставителка на повече от двадесет книги (на български и английски език), между които Жени, пол и модернизация в България, 1878–1944 (2012; 2022) и Българският учител през Възраждането (1997), публикувани също от издателството на Софийския университет.