Към фара

„Към фара“ е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното творчество и живот, хвърляйки светлина както върху миналото, така и върху бъдещето ѝ като писател. В сравнение с останалите нейни произведения „Към фара“ е много по-директно биографичен, както тя сама признава в писмата и дневниците си.

Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта.

***

„Миналото лято, 43 години по-късно, прочетох отново „Към фара". Как стана така, че този път всичко в книгата си дойде на мястото? Как съм могла да пропусна, преди всичко, рисунъка, изяществото? Как съм пропуснала цитата на Тенисън, който отеква като пророчество за Първата световна война? Как така не съм схванала, че рисуващият и пишещият тук постигат еднакъв ефект? Че времето минава над всичко като облак, а твърдите предмети трептят и се разтварят? Как не съм проумяла, че картината на Лили - непълна, недостатъчна, обречена да стои на тавана - се превръща, когато тя добавя единствената линия, свързваща всичко на финала, в книгата, която току-що сме прочели?”

- Маргарет Атууд

„Какъв е смисълът на живота? Това е всичко - един прост въпрос, който се сгъстяваше с годините, притискаше човека все по-здра-во. Голямото откровение не беше дошло. Голямото откровение може би никога не идваше. Вместо това идваха малки, ежедневни чудеса, просветления, неочаквано запалени в мрака клечки кибрит...”

- Вирджиния Улф

***

Вирджиния Улф (1882-1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen), е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.

Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция - „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.