Българите, книга 1. Getica - енигма за траките, българите и европейците

„Представяме ви, чрез Книга I, в завършен вид Трилогията на проф. Владко Иванов, чието издаване има малко объркана последователност.

Когато преди 4 години обсъдихме Нашето участие в издаването на Книга II на „Българите”, той пишеше вече Третата Книга на своята Трилогия. Успяхме с общи усилия да реализираме и двете части. Направихме го, както винаги, според стандартите на нашето Издателство. Мислим, че предстяваме както на читателя, така и на библиофила високо качество.

Всъщност причината да се заемем с този монументален като съдържание проект, беше оценката именно на Книга I, която ни представи нашият научен редактор Димитър Димитров FLS, който се беше запознал с нея и нейните изследователски и методически характеристики. В своите приноси към Книга II и Книга III, той обосновава своята оценка, върху която дойде и решението ни да издадем тези части, а сега и Книга I. Getica – енигма за траките, българите и европейците, така че да с получи едно завършено цяло.”

- от издателите

***

Накрая историческите извори от всички епохи и посоки се събират в прекрасния океан на българите. Днес, в епохата на новите Троянски коне, съдбата ни е отредила райската земя на първоотците, родили Дион, Рез, Максимин Тракиец и Велизарий. С техните гени прехождаме в Рим, чиито велики императори ни срещат отново с братската конница на гети, алани и оногури. Аларих и Теодарих ни връщат във Вечния град. Непримиримите царе и вихрената конница от Скития никога не забравят парчето отстъпена Родина, където ги чака Спартак. Водят бунтовни отряди откъм Имеон, Волга, Кавказ и Киев и все гледат през Дунав към Цариград, основан и управляван от наши родове, в земята на нашите праотци. Всичко това оплита неведоми върволици от народ, събира и разделя вери и династии, поставя граници между приятели и врагове. Ние, българите, все сме в този безбрежен океан от Бактрия до Рим - славна линия сред братските племена, извиращи от времето на арийците и пеласгите, водачи в Евразия, с пътища към Монголия, Персия, Германия, Египет и Иберия. Във всички посоки ние сме градили храмове, сменяли сме цивилизации, донасяли сме и сме отнасяли гени и просветление, живели сме в Едемския рай, били сме наказвани и озарявани Свише. Докъдето разбират нашата реч и писмена, дотам сме и ние. Историческото дирене в нощта на мъдрите сови завършва, зората плиска ален пожар и разтопеното злато излива словата на нашите мисли:

Ние, IYI, не сме дошли в земята на траките и не сме краят на славяните. Ние сме озарение, строители, будители, водачи и създатели на най-много държави, писмена и бели градове в Яфетовата безмерна земя и народ откакто свят светува. Обръщаме се с почит назад, протягаме ръка към братята около нас и вървим с праотческото си име според заветните пътища към Бъдещето. Боже, Благослови и озари всеки, който съгражда в това велико дело!

Амин!

***

Можете да намерите също и:

Българите, книга 2. Траките в епохата на Рим. Възход на хуно-българите в земите на славяните

Българите, книга 3. От преддверието към Озарението - етнически, културни, теоретични и геополитически реки