Българите потомци на царствените скити и сармати

Ново издание на публикуваната през 1913 г. книга - Изследване по историко-археологически паметници на Д. П. Даскалов (член на Софийското археологическо дружество)

С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-архео-логически лабиринт, наречен българология, в кой-то се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи.

Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена.

„Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, „чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от 6. век".

Народът, заемащ тъй грамадно пространство и оставил по цялото протежение безбройни паметници на своето постоянно пребиваване от неолитните времена плътно до 4 век сл. Хр. и по-нататък, очевидно не е могъл да бъде заменен с някакъв друг народ. През периода на своя дълъг исторически живот той е могъл да попада временно под чуждо влияние, което е ускорявало или забавяло неговото развитие, но характерът и самобитността му винаги са се запазвали неизменни и си останали неприкосновени до наши времена. Ако съпоставим всичко казано досега с общите известни в историята типични особености на племената, населяващи и в сегашно време казаната територия, то излиза несъмнено, че народът, на който са принадлежали описаните паметници, не е бил никой друг, освен онзи клон на арийското племе, на който днес поставяме имената „прабългари" и „протославяни".

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Увод

1.Исторически източници изобщо за българите

2.Исторически източници за крайволжките българи

3.Археологически данни за крайволжките българи

4.Скити и сармати

5.Българи и славяни - потомци на скити и сармати

6.Произход и смисъл на националното име българи

7.Тракийското потекло на скито-сарматите

Бележки към текста и допълнителни пояснения