Само тази любов. 33 избрани и 70 нови стихотворения (том 1)

Първи том на сборника с избрани и нови стихотворения от Елка Няголова

„Уважаеми читателю,

Да, Любовта е високо небе и само смелите го изкачват. И сега, след толкова години опити да се доближа до „ядката” на тази голяма и всеобхватна тема, си мисля че който има страх от високото, по-добре е да не тръгва. Впрочем - и страх от самотата също, защото височините са винаги самотни... И там никой не ни гарантира, че няма да бъдем наранени. Само че... дали Любовта или просто Животът често ни наранява и разбива сърцата ни? А от друга страна, точно разбитите сърца ни дават енергия и сили да обичаме човеците и Живота повече отпреди. Дават ни и повече милост към ближния и състрадание към непознатия. А ако поне веднъж в живота си не сме преживели това магично чувство, дали въобще сме живели?! Наистина, Любовта и способността да чувстваме са точната „рентгенова" снимка и следа, че сме живели! Каквато и да е тази Любов - към малките и слабите, към беззащитните и самотните, към най-близкия ни семеен кръг - родители, братя, сестри, към приятелите, с които заедно отваряме житейските прозорци... Когато обичаме, Любовта е надпяване със славея! Но... кауза пердута. За славея! Защото онова, което тогава свети в мислите ни, отнема съня ни, разпява дните ни, поразява внезапно с мълнии коленете ни, онова велико чувство, което ни кара да отмаляваме, и едновременно с това - да бъдем силни, е само и единствено Любовта! Тя ни мотивира, дава ни енергия, прави ни по-добри и по-щедри... Да, наранява ни също, често не е безоблачна, но преминали прел нейните изпити, в някакъв момент усещаме, че не Тя нас, а ние Нея носим на крилете си и сме готови да полетим така с целия свят... Там някъде, в тези осъзнати мигове, идва и усещането за приближаването ни до истинската Любов към Бога, който вече е у нас, самите... Навярно Той ни диктува и зрялата ни Любов към децата и внуците, към всичко живо, което движи живота... И там откриваме своя малък-голям свят - в Любовта към Отечеството... Там откриваме и Душата на ду мите, с които можем да изразим всичко това.

В тази книга са включени 33 избрани и 70 нови стихотворения. Общо - 103 пътеки към Любовта. А съм все така неука в това голямо чувство. И не мога да си отговоря на въпроса: защо дървото има четири сезона, а човекът само два - Любов и Следлюбов?! Навярно, за да ни се покаже на нас, малките и слаби човеци, че всичко, което не е населено с Любов, е просто отсъствие на живот. Какво, че сърцето продължава да бие, щом не му е съдено да се вълнува от някого и да отмалява внезапно при мисълта за Него/Нея? А всички ние можем да търсим и измисляме какви ли не мъдри мисли за Любовта, но тя все ще си остава неразгадана, непозната, мистична...

Защото влюбването е валс с боси нозе в коприва... И тогава всички сме като славея - пеем и плачем, въпреки шипа на розата!”

- из предговора

***

ОНАЯ ЛЮБОВ

Няма вече точно такава Любов, не, няма!

Не да почват за нея войни. А да спират!

През затворен прозорец да вали, ала само

най-невинният сняг, докато любят се двама.

И душите си в общото тяло намират…

А пък белият дим да тръгне нагоре, да свети.

Да разказва света от Троя, та до нашия век,

как се прави мастило от сълза и от мрак. Ето,

поправят вселената, защото разбират поетите.

И изпълват душата с Любов на всеки човек.

В тази есен безветрена, с мирис на пушек,

самота изначална, гнила шума и печени кестени,

ще завържа във кърпа малко небе, ще го гушна

и ще душа като болна и хрома сърна бездушните.

Пък дано да открия следи в тази дрипава есен.

Ще обходя алеите пусти. И пътеки избързали.

Ще надничам в неонови букви и тъмните сенки.

Във пристанищни кръчми оная Любов ще търся.

И макар че не пия, ще викна: За всички от същото!

А мъжете наоколо, защо ме боли, ще се сетят.

Ще се сетят, или си знаят: такива любови няма!

Те се целеха в късите есени. И е кървав бръшляна.

Кой твърди, есента че е златна? Това е измама.

И мъжете виновно из световната кръчма се шляят.

А съдбата ги мами. И надписва поръчките само.

Вече зная, че няма точно такава Любов. Затова

просто свивам крило, както ранената птица го свива.

Не е златен светът наоколо, а е сценичен варак.

Но червен е бръшлянът! Аз съм хрома сърна, вървя

и все търся Оная Любов, без да зная къде отивам…

***

Можете да намерите също и:

Само тази Бълагрия. Избрани и нови стихотворения (том 2)