Писма от/до брега

ПИСМО ВЪРХУ ПЯСЪКА

На Никола Радев

Живях все по брега. И на брега останах. А

книжните ми лодки се мокреха до кости. След

всяка нова буря пак - „Здрасти, капитане!" -си

казвах, устояла на дяволския мостик. А трюмът

ми се пълнеше със писъци на врани –

клюкарстваха на нощите в любовния ми остров.

Но сутрин пак започвах със „Здрасти, капитане!"

Не знаеха усмивката ми колко бала коства.

Консервите привърших. Водата не остана.

Обелих триста кожи. И боцмани разжалвах. Но

все по-трудно става със „Здрасти, капитане!" да

вярвам, че пътуването мое продължава. Морето

ми събра се на дъното на каната. Направих от

мечтите си безброй солени чирози. Потъна и

компасът ми. Е, здрасти, капитане! Итака си

остава за сънищата пристан. И май че се

предавам - крушение сред плиткото. Но удар с

нова сила завръща ме обратно. И чувам Иван

Пейчев, че тихо ме разпитва: пагона капитански

от чий дом съм откраднала.