30 разказа за нещата от живота

„И така, една сутрин седнах и написах първия си разказ. Бях учуден, че успях за по-малко от два часа, за времето между 10 и 12 часа преди обяд.

След няколко дни опитах един следобед да напиша втори разказ, но не се получи. На следващия ден опитах отново късно вечерта, но пак не се получаваше. Всяко едно изречение беше повод за дълго обмисляне, което ме накара да се откажа.

Реших да направя трети опит, но този път преди обяд. Както първия път, разказът бе готов преди 12 часа. Просто необяснимо за мен как мисълта ми течеше така гладко и бързо, като че ли някой ми диктуваше отгоре. Взех решение да пиша нови разкази винаги през тези два часа на деня. Така че, когато имах готов някакъв сюжет, сядах на другия ден в посоченото време и до 12 часа разказът ми бе готов. По този начин написах за няколко месеца и останалите си разкази.

Повечето от тях са свързани с ежедневието, но няколко описват важни моменти от близкото ни и по-далечно минало.

Може би на читателите ще направи впечатление, че в повечето от разказите ми жената е отрицателния персонаж. Не мисли, драги читателю, че мразя жените. Напротив, силно ги уважавам и обичам, защото благодарение на тях този свят съществува и ще го бъде и занапред.

Някои от тези истории са мои лични преживявания, но повечето от тях са плод на творческото ми въображение. Може би на някои те ще се сторят невероятни, но аз съм убеден, че те са се случвали и ще продължават да се случват, защото това са НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА. В някои от разказите си засягам женското коварство и мъжкото лековерие, в други описвам изневерите и предателствата в семейството, в трети превратностите в живота. Във всеки от тях съм се стараел да има някаква неочаквана развръзка и по-важното - някаква поука. Основни персони са, разбира се, мъжът и жената, с техните сложни и понякога необясними взаимоотношения. Като мъж съм се опитвал да разкодирам женската логика и какво иска една жена, но това се оказа за мен мисия невъзможна.

Накрая бих се радвал, ако моите разкази се харесат на повечето от Вас, драги читатели, и съм готов да напиша още в следващите месеци, но пак по същото време, когато е творческият ми апогей.”

от автора, из предговора

***

Проф. д-р Божидар Попов е роден в София. Завършва средното си образование в Белоградчик. Дипломира се като лекар във Висшия медицински институт - София и започва работа в ХЕИ - Видин, а след това - като научен сътрудник към Института по хранене към БАН (включен в структурата на Медицинска академия). По-късно е избран за доцент и ръководител катедра в Медицински институт - Пловдив, филиал Пазарджик, а от 2000 до 2008 г. е професор и ръководител на катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене” към Медицински университет - София.

Проф. д-р Божидар Попов е учен и преподавател с дългогодишен професионален опит в областта на храненето и диететиката. Има над 200 научни публикации, както и няколко сборника и учебника, издадени под негова редакция. Автор е на професионалната монография „Митове и истината за храните, храненето и диетите" и автобиографичната книга „Моите пет сезона”.

Притежава богат житейски опит, посетил е много страни и от петте континента, бил е лектор на научни форуми у нас и в чужбина.

Повече от 20 години и понастоящем е председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Като председател на Дружеството организира и успешно провежда 11 национални конференции по хранене, няколко симпозиума и 5 конгреса с международно участие.

Почетен гражданин е на гр. Белоградчик.

***

Можете да намерите също и:

Моите пет сезона