Роман от Александър Вутимски в превод на испански език

България в началото на Втората световна война. Група млади, бохеми, алкохолици се опитват да се ориентират, обикаляйки от механа на механа. Виктор е мързелив скитник, чиито родители не знаят какво да направят, за да върнат живота си в релси. Една вечер той отива на парти и в крайна сметка е омагьосан от привлекателността на Григори, висок, пищен млад мъж, който хипнотизира момичетата с танците и стройната си фигура. Виктор се присъединява към групата приятели на Григори, но Григори скоро е хоспитализиран с туберкулоза. Таня и Николай, двойка с възходи и падения, потапят Виктор в най-ексцентричните кътчета на нощния живот на София. Григори скоро напуска санаториума и групата приятели продължават да се скитат из улиците, парковете и таверните на града, опитвайки се да разберат чувствата си.

„Плачещи очи“ е роман с автобиографичен оттенък, в който за първи път хомоеротичното чувство е реализирано великолепно в българската литература. Разказ, изпълнен с образи и описания, в който тишината, уличните котки, дъждът, уличните светлини и наситеността на синия цвят пренасят читателя в декадентския нощен живот на града и неговите таверни, пълни с проститутки, импровизирани концерти и пиянски сбивания. Българският поет Александър Вутимски успява да обрисува с възвишена и заплетена проза сложната природа на човешките взаимоотношения.

***

Александър Вутимски (1919–1943), псевдоним на Александър Коцев Вутов, е български поет от 20. век. Почти цялото му семейство е болно от туберкулоза, а в детството си той се мести от родния си град Своге в българската столица. Следва класическа филология в Софийския университет. Поезията му, посветена на града и на любовта, е доминирана от носталгично-меланхолично светоусещане, което е съвсем ново за тогавашната българска литературна сцена. Вутимски е един от първите български автори, които се обръщат към хомоеротиката и естетиката в творчеството си.

През краткия си живот Александър Вутимски не успява да публикува никакви ръкописи. Първите му стихове са публикувани в тогавашни литературни списания като „ Ученически подем “. Най-важните му творби излизат в списанието за литература и изкуство „ Златорог “. Той е обект на изследване от множество български литературни критици и е смятан за един от най-значимите, но най-малко известни български поети модернисти. Умира през 1943 г. в санаториум в Югославия на 24-годишна възраст.

***

Bulgaria en el preludio a la Segunda Guerra Mundial. Un grupo de jóvenes bohemios y alcoholizados trata de orientarse errando de taberna en taberna. Víctor es un gandul cuyos padres no saben qué hacer para reconducir su vida. Una noche va a una fiesta y acaba hechizado por el atractivo de Grígori, un muchacho alto y flamante que hipnotiza a las chicas con su baile y su esbelta figura. Víctor se integra en el grupo de amigos de Grígori, pero este pronto es hospitalizado por tuberculosis. Tania y Nikolái, una pareja con idas y venidas, sumergen a Víctor en los antros más excéntricos de la noche sofiota. Grígori sale pronto del sanatorio y el grupo de amigos continúa sus andanzas por las calles, parques y tabernas de la ciudad, tratando de dilucidar sus sentimientos.

Ojos que lloran es una novela con tintes autobiográficos donde, por primera vez, el sentimiento homoerótico logra materializarse con esplendor en la literatura búlgara. Una narración donde abundan imágenes y descripciones en las que el silencio, los gatos callejeros, la lluvia, las farolas y la intensidad del color azul trasladan al lector a la decadente vida nocturna de la ciudad y sus tabernas repletas de prostitutas, conciertos improvisados y ebrias trifulcas. El poeta búlgaro Aleksándar Vutimski logra retratar, con una prosa excelsa y alambicada, la compleja naturaleza de las relaciones humanas.

***

Aleksándar Vutimski (1919–1943), seudónimo de Aleksándar Kótsev Vútov, fue un poeta búlgaro del siglo XX. Casi toda su familia se vio afectada por la tuberculosis y en su niñez se mudó de Svoge, su ciudad natal, a la capital búlgara. Cursó estudios de Filología Clásica en la Universidad de Sofía. En su poesía, dedicada a su ciudad y al amor, domina una percepción del mundo nostálgica y melancólica bastante novedosa para el panorama literario búlgaro del momento. Vutimski es uno los primeros autores búlgaros en tratar el homoerotismo y la estética en su obra.

Aleksándar Vutimski no logró publicar ningún manuscrito durante su corta vida. Sus primeros poemas fueron publicados en revistas literarias de la época como Uchenicheski podem (Auge Estudiantil). Sus obras más importantes aparecieron en la revista literaria y de arte Zlatorog (Cuerno de Oro). Ha sido objeto de estudio por parte de numerosos críticos literarios búlgaros, y es considerado uno de los poetas búlgaros modernistas más significativos pero menos conocidos. Murió en 1943 en un sanatorio de Yugoslavia a la temprana edad de veinticuatro años.