Червен - твърдина българска
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Стоян Йорданов
- Издателство
- Септември
- Народност
- българска
- Година
- 1982
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 76
- ISBN
- 25258
За книгата
„През източната половина на Дунавската равнина протича река Русенски Лом, която заедно с притоците си образува дълбоко врязана долина със стръмни, скалисти брегове и много извивки. На мекия климат, плодородната земя и удобните места за заселване в долината, които открай време са привличали вниманието на човека, се дължи голямото струпване там на селища и култови центрове от различни епохи.
Най-много и най-добре са запазени старините от времето на Втората българска държава /XII-XIV в./. Тогава особено висок разцвет достига Червен, който става един от най-големите военноадминистративни, стопански и църковнокултурни центрове на средновековна България.
Руините на средновековния Червен се намират на 30 км южно от Русе, до едноименното село, запазило и днес името на стария град. Писмените сведения за града са оскъдни. Това прави труднорешими редица въпроси за неговото минало. Загадка остава и произходът на името Червен, но няма съмнение, че в основата му стои славянски корен. Най-рано то се споменава в апокрифното „Сказание на пророк Исай", в което се излагат събития от българската история до средата на XI век. Според този извор градът е основан от Петър Делян заедно с Щип и Несебър. Друго сведение има в Бориловия синодик, където са изброени имената на трима червенски митрополити. За Червен се споменава и в житието на Теодосий Търновски, писано през втората половина на XIV век. Името на града се среща и в поемата на Мануил Фил за похода на византийския пълководец Михаил Глава срещу Ивайло.
Всички останали сведения за него са по-късни, от времето на османското владичество. Турските данъчни регистри и описанията на пътешественици и хронисти показват един бавен и мъчителен упадък, продиктуван най-вече от промяната на социално-икономическите условия. През миналия век той е бил посетен от Георги Раковски, Феликс Каниц, Константин Иречек и други учени и пътешественици, които намерили един отдавна напуснат и изцяло разрушен град, за който местното население съхранило само легенди. Оттук минал и пионерът на българската археология Карел Шкорпил, който направил подробно описание на Червен в книгата си „Опис на старините по течението на река Русенски Лом". Оскъдните писмени сведения отдавна налагат археологическото проучване като единствена възможност да се добие реална представа за стария Червен.”
- из книгата