Германия, моя любов

2000 г., краят на септември.

В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице.

Реките от мед, масло и конвертируема валута; работа, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага се амбициите сериозно да се коригират, но... не и ентусиазмът.

Със заразяващия заряд и наивитет на младостта, с палавия невинен поглед към света „Германия, моя любов!“ ни превежда през лично изстраданите несгоди и победи на един завърнал се в родината „корабокрушенец“, съхранил спомена за онези времена, в които Европата беше далечна, непозната, лъскава, магична и ужасно недостъпна. За да се завърне триумфиращ с подарък за родителите си – мобилен телефон, тежащ около един килограм.

Чак да ти се прииска пак да я спуснеш тая Желязна завеса и... да я залостиш завинаги!

***

Борис Дренков е роден в София. Завършва Софийската немска езикова гимназия, а след това – английска и немска филология в Университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен, където защитава докторска степен по английска литература. Има многобройни публикации в редица страни от Европа, Северна Америка и Азия.

Преди да започне да пише книги на български език, биографията му са обогатявали позиции като: чистач на тоалетни, преброител на народонаселението в мюнхенското метро, разфасовач на риба, пазач на различни обекти, продавач на филии, намазани с най-различни неща, и много други. Неговото мото е: „Каквото – такова!“.

***

Можете да намерите също и:

Нощникът на един Борис, или девет години борба с безсънието, себе си... с всичко