Страстите според Г.Х.

… трябва да се избавя от себе си, за да виждам.

Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки й да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката възможност за изразяване. Лиспектор поставя читателя в позицията на неназован слушател, към когото Г.Х. се обръща, от когото очаква подкрепа, докато му разказва, и когото накрая, довела го до място на откровение, на свой ред подкрепя.

***

Кларис Лиспектор (1920-1977) е родена В Украйна, с еврейско потекло. Семейството ѝ емигрира, за да се спаси от гражданската война и погромите, и през 1922 г. се установява в Бразилия. Лиспектор е един от най-мистичните и самобитни гласове не само в бразилската, но и в португалоезичната литература изобщо. Към каноничните текстове на тази литература не случайно се числи нейното ключово емблематично, странно, дръзко, тревожно произведение - романът „Страстите според Г.Х.” (1964 г.).