Тереза Батиста, уморена от битки

Историята на една жена, която се учи да воюва и да обича.

Публикуван през 1972 г., „Тереза Батиста, уморена от битки“ успява да надмине огромния успех и популярността на предишните романи на автора. С дръзка откровеност и поетична сила Жоржи Амаду разказва за Тереза Батиста – белязана от жестокостта на живота, но несломима в духа си.

Тринайсетгодишна, осиротялата Тереза е продадена от леля си на собственик на ранчо, който се възползва от нея сексуално. За да се защити, един ден тя го напада с нож и е изпратена в затвора. Освободена е от свой почитател, но само за да се озове в публичен дом. Когато успява да се измъкне и оттам, се натъква на още неприятности: влюбва се в женен мъж, хвърля се в борбата с епидемията от едра шарка заедно с проститутките от малкото градче Буким, оглавява движение на жриците на платената любов и организира стачка на „затворената кошница“ в нощта, когато в града пристига американският флот, и за малко не сключва брак, който сърцето ? не иска. Но след всички тези бури накрая все пак намира спокоен пристан и истинската любов на гърдите на капитан Жануарио Жeреба.

Тереза Батиста, вдъхновение за поети, художници и моряци в отпуск, любовница, предводител на армия от проститутки и триумфираща кралица на самбата, е в центъра на тази великолепна история, едновременно сурова и поетична, която ни пренася в бразилския североизток – земя, богата на традиции, фолклор, митове и магични истории.

***

Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.

Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O Pa?s do Carnaval“ излиза, когато е едва на 19 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).

Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.

Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина. Книгите му са преведени на над 50 езика, а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.