Югославската идея

Исторически, политически и международни аспекти на доктрината за национално освобождение и държавно обединение на южните славяни

Настоящият труд изследва зараждането, възхода и краха на югославската идея. Авторът проучва интеграционния характер на югославската идея през XIX век и нейната трансформация във великодържавна доктрина на Кралството на сърбите, хърватите и словенците в началото на XX век.

Югославската идея е подкопана от сблъсъка между реализиралата държавността си Сърбия и националните движения на българите, хърватите, албанците, черногорците, словенците и босненците, намиращи се в рамките на Хабсбургската монархия и Османската империя.

Сръбската стратегия за териториално и етническо настъпление във всички посоки влиза в непреодолим конфликт с концепцията за държавно обединение на българите на Балканския полуостров. Паралелното реализиране на сръбските и българските геополитически интереси през XIX и XX век прави неосъществим плана за федерална държава на всички южни славяни.

След като двата водещи народа в южнославянското море са един срещу друг при осъществяването на националните си доктрини, а хървати, албанци, черногорци, словенци и босненци отхвърлят плана за „Велика Сърбия", интеграционната идея на югославизма е обречена на провал.

***

Велизар Енчев е завършил „Журналистика” и „Международни отношения” в СУ „Св. Климент Охидски”. Доктор по „Международно право и международни отношения”.

Работи като кореспондент на българската преса в Социалистическа федератива република Югославия (1987-1991) и специален пратеник на Българската национална телевизия по време на войната в Босна и Херцеговина и Хърватия (1992-1993).

В периода 1985-1996 г. е кадрови офицер в Първо главно управление на ДС и в Националната разузнавателна служба - сектор „Югославия". В Белградската резидентура на разузнаването капитан Велизар Енчев работи по Македония, Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина.

Работата му в разузнаването е описана в мемоарната книга „Аз бях в разузнаването”, в която на CD е приложено работното му дело от Комисията по досиетата. До момента това е единствената книга на офицер от българското външно разузнаване с работното му дело зад граница.

В периода 1997-2002 е посланик на България в Република Хърватия.

След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми, води курс „Договорната база на спорните и малцинствените въпроси на Балканите” в СУ „Св. Климент Охридски”.