„Янарас изразява убеденост, че диалогът с марксистите може да стане въз основа на марксисткия тезис-афоризьм за религията като опиум за народа, определение, което православните дейци са готови да приемат, защото те започват да разбират, че това, което диференцира православието от западното християнство, е именно превръщането на второто в религия. Според Янарас опитът, който е имал Маркс, спрямо християнството действително оправдава обвинението към християнството като „религия” и към религията като опиум за народа. Съответно марксистите, които приближават православието, започват да признават, че тук, на изток християнството (въпреки историческите грешки на християните) никога не се е превърнало в религия, а си е останало Църква, живо народно тяло, динамично обществено събитие.”

***

Съдържание

Увод

Първа глава. МАРКС, РЕЛИГИЯТА И СОЦИАЛНОТО ПРЕУСТРОЙСТВО

1.1.Основни положения за религията в идейното развитие на Маркс и Енгелс

1.2.Утопичният социализъм и Маркс

1.3.Рецепциите на Маркс и Енгелс спрямо философията на Хегел и Фойербах

Втора глава. ПРАВОСЛАВИЕТО И СВЕТЪТ. ДОГМАТИКА И ОБЩЕСТВЕНА ПРАКТИКА

2.1.Православната онтология и гносеология

2.2.Социални и етични възгледи в Библията и патристиката

2.3.Православието пред глобализма и световния ред

Трета глава. СОЦИАЛНО-ЕТИЧНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО И УЧЕНИЕТО НА МАРКС ЗА СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ (компаративен анализ)

3.1. Маркс, Енгелс и марксистите за християнството

3.2.Идеята за равенството в Библията и основните Марксови произведения. Аспекти на научната дискусия в „православното пространство"

3.3.Православната социална патристика и Марксовите идеи за равенството

3.4.Аспекти на гръцкия дискурс за отношението между Маркс и православието (нео-ортодоксията)

3.5.Идеите за християнски социализъм в Гърция и у Маркс

4.Православието и идеите на Маркс в гръцката и кипърската съвременност

4.1.Съвременни тенденции в научната дискусия и практика

4.2.Кипърският опит

Вместо заключение

Литература

***

Д-р Стилиянос Иродоту е гражданин на Република Кипър. Висшето си образование получава в България (Философия, Социални и политически науки). От 2007 г. е преподавател и научен изследовател в катедра „Психология и социални науки4" на Факултета по Педагогика и Социални науки в кипърския университет „Frederick University", където преподава курсове по философия, социология, политология и други социални науки. Има две монографии и множество публикации в годишници и научни списания и вестници. Неговите изследователски интереси засягат сферите на глобализацията, ролята на религията (православно християнство) и съвременните социални и етични проблеми в постмодерното общество.