Сборникът включва обредни песни от езическо време, запазени и устно предадени от македонско-родопските български помаци, събрани и издадени от фолклориста и археолог от босненско-хърватски произход, и значима фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите Стефан Ил. Веркович, 1881 г.

***

„Какво означава Веда Словена? На санскритски език Веда, т.е. वेद, означава знание. Записът на оригиналната ни кирилица е ВѣДѣ. Тогава Веда Словена ще рече Знание на словените. Както самият Веркович ни съобщава, това е сбирка на обредни песни от езическо време, които са запазени и устно предадени от македонско-родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на тази част от българския народ, се е запазила неговата относителна самостоятелност през турското робство, и по тази начин, въпреки исляма, тези песни са се съхранили, за щастие, и до днес.

Книгата е издадена едновременно в Бялград и в Петербург с даренията главно на 174 руски аристократи начело с царското семейство, възлизащи на 5672 златни рубли, което е огромно състояние за времето си. Списъка на дарителите е прибавен на края на книгата. В него намираме фамилии на известни генерали от освободителната война, фамилии известни ни от книгата „Война и мир“ на Толстой, и др., показващи, че руската интелигенция е съзнавала огромното културно значение за славянството на тази книга и особеното положение на българската култура за него.

Но нека накратко извлечем удивителната информация съхранена с хилядолетия в тези 146 песни.

Първо, песните говорят че българския народ се е преселил в Дунавската земя от географски район, който имал топъл климат „вечно лято“, и в който са събирали по две реколти на година. Името на тази страна е указано като Крайна земя. Изселването е траяло три години по море и по суша. Изнасянето в район с тежки зими е възпято многократно, като преодоляване на огромна трудност. Изселването е било причинено от войни, както се намеква в някои от песните. В Новата земя е било необходимо също да се водят войни за окончателното заселване. Коя ли е била тази Крайна земя? Отговор ни дават старите божества, които се възпяват многократно в песните, Вишну, Шива с празник Сурвак ден и Брама наричан Браха! Това са боговете на Светата троица в Хиндустан. Това е едно изключително интересно потвърждение на констатациите на Раковски , че езика ни има санскритски произход, както и нашите предхристиянски обичаи.

И накрая нека отбележим, че тези легенди, митове и предания не са строг исторически документ, от който могат да се направят, да речем, датирания на събития, но те отразяват духовното състояние на един народ, и неговите хилядолетни традиции.

Драги читателю, да се справи човек с този труд на Веркович се изисква не малко усилие и търпение. Но възнаграждението, което българинът получава за това, е в потвърждението на древността на неговата култура на силно развиткнижовен и стопански народ.”

- д-р Николай Иванов Колев, из предговора