Стопанките на масовия гроб

„Журналистката Тайна Тервонен придружава няколко месеца една съдебна антроположка и една изследователка, [които разравят] следите на Босненската война. Изящно написана книга, напомняща древна приказка. Напомня за Антигона, която търси място да погребе своя брат.“

- Катлийн Евин за France Inter

„Съчетавайки проучване на терен, пътни записки, изящно портретиране и културна и политическа история, нейният разказ и изкусната му полифоничност предлагат самобитен поглед към следвоенната ситуация на Балканите – [като ни напомнят] преди всичко нашия дълг да не забравяме, [защото] да дадеш име на едно тяло, може да донесе утеха на нечие сърце.“

- Из аргументацията на журито при връчване на наградата Ян Михалски, 2022 г.

„За щастие, има мъже – и особено жени, – които се борят за намирането на истината и за правото да скърбиш. Тайна Тервонен разкрива смисъла от работата на две изключителни жени.“

- Liberation

„Когато Тайна среща Сенем и Дария, тя няма представа за мащаба на работата им, свързана с изчезналите. В продължение на няколко месеца тя документира тяхното търсене на истината, което е от огромно значение за историята на страната им и за семействата, които никога не са успели да се простят с изгубените си близки.“

- Le Courrier des Balkans

„Драматична и необходима история.“

- La Croix

„Тази книга е безкрайно гмуркане в неблагодарни, малко познати, но важни професии, които имат за цел да върнат достойнството на жертвите.“

- Observateur

***

Тайна Тервонен е родена през 1973 г. във Финландия и отраства в Сенегал. Понастоящем живее в Париж, където работи повече от 20 години за френски и финландски медии като журналистка на свободна практика, а също така – като преводачка, режисьор документалист, писателка и „разказвачка на истински истории“ (както обича да нарича себе си).

Във фокуса ѝ попадат т.нар. семейни констелации, миграцията, различни житейски истории и „мълчанията на историята“, въз основа на които написва няколко книги, базирани на нейните задълбочени изследвания.

През 2021 г. излиза книгата ѝ „Стопанките на масовия гроб“ (Les fossoyeuses), която печели наградата Ян Михалски (2022). Тя разказва за серия посещения в Босна и Херцеговина и проследява наследството на войната, опустошила Балканите между 1992 и 1995 г. и отнела над 100 хиляди човешки живота. Към началото на първото десетилетие на 21. век, когато започва разказът, телата на над 10 хиляди от десетките хиляди „безследно изчезнали“ все още не са открити – и много масови гробове все още са непроучени.