Историографски митове за Българското средновековие

„Никога не позволявай на истината да развали хубавата история.“ Този популярен цитат може да бъде отнесен и към начина, по който широката аудитория възприема немалко епизоди от родното минало. Заветът на кан Кубрат към неговите синове, демонстриран чрез притчата за снопа с пръчки, и законите на кан Крум, предвиждащи строги наказания за техните нарушители, стават добре познати още от най-ранния ни досег с българската история. Дали обаче те съответстват на фактите?

„Историографски митове за Българското средновековие“ е книга, която цели да осветли истината за множество спорни моменти от развитието на Първата и Втората българска държава.

Неин автор е доц. д-р Красимир С. Кръстев, ръководител на Катедра „Архивистика и методика на обучението по история“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своя труд той се спира на 10 случая, в които погрешната интерпретация на дадени събития или тяхното откровено съчиняване довеждат до налагането на погрешна картина за епохата в общественото съзнание.

На базата на разнообразни изворови данни и богата историографска литература се посочва генезисът на тези митове и бива изяснено какво се е случило в действителност. От настоящата книга читателят ще научи истината за религиозните вярвания по българските земи преди налагането на християнството, кога всъщност започва да се употребява понятието „Византия“ и дали татаринът Чака е бил български владетел.

***

Съдържание

Предговор

Увод

1.Кан Кубрат и легендата за снопа с пръчки

2.Крумовото законодателство

3.По следите на българския бог Тангра

4.Пратеничеството на цар Симеон в Египет

5.Отравянето на цар Асен I

6.Българският цар Йоан Смилец

7.Татаринът Чака на българския престол

8.Термините „Византия” и „Византийска империя” през Средновековието

9.Потомъкът на Шишмановци и участието му в Първото търновско въстание

10.Второто търновско въстание

Заключение

Библиография

Списък на съкращенията