Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***

През нощта луната идва тук,

присяда на вълните

и разговаря с влюбени,

които гледат от прозорците,

терасите, казиното и плажа.

Тя идва тук и разговаря

с полупияни неудачници,

които търсят оправдание.

Белязани от дарбата да видят нещо

и да потискат всичко.

Да плачат,

без никой да ги чуе истински,

да молят, без да трогват,

да се раздават, без да бъде забелязано,

да искат, разколебани в правото.

Обречени да се събудят утре трезви,

да си отидат безискусно от морето,

така наречени безделници до вчера.