На прага на вечността (лирика, афорисми, детски кът)

Поезия от Тотка Орозова.

***

НЯКОГА

Някога,

имам ли тази възможност,

дом ще извая

с единствена стая -

да влиза простора

на кон със приятели!

Искам

в единия ъгъл

гозба от думи лечебни да къкри -

с тях ще лекуваме язвите

вътре в душите опразнени.

Ще смъкнем завесите мнителни,

защото душата бездънна

е прелетна птица

и в студовете нататък отлита,

където със лапи огромни

и слънцето зида постройка

за свой

дом -

с единствена стая!