Тръпно битие

Стихотворения, сонети, хайку, хайбуни, поеми, стихове за най-малките, небивалици за деца и възрастни, есета, приписки, миниатюри.

Бележка за автора

Димитър Стефанов е роден на 20 март 1932 г. в с. Денчевци, Дряновско. Детските и юношеските си години прекарва в Дряново. Гимназия завършва там, а чешка и българска филология - в Карловия университет, Прага (1950-54). Бил е редактор и главен редактор на Литературна редакция в Българско радио (1955-69), редактор и зам. гл. редактор в сп. "Пламък" (1969-72, 1975-85), редактор в издателствата "Народна младеж" (1972-73) и "Български писател" (1973-75), първи зам. гл. редактор на "Литературен фронт" (от 1985), откъдето е отстранен през пролетта на 1988 г. заради критичната обществена линия на вестника. Една година работи в сп. "Обзор", след което е избран за председател на Творческия фонд при СБП (до март 1992). По съвместителство е бил редактор в сп. "Апропо".

Известен български поет, есеист и преводач от поколението на 60-те години. Като автор открива неочакваното в обикновеното битие, внася нови инвенции в българската поезия, отстоява творческата независимост на личността в обществото. Стопля с всекидневност и мека ирония съдържанието на сонета, пръв от българските поети пише и издава книга с хайку, както и с нонсенсова поезия за деца. За най-съществени смята своите стихосбирки "Знак за събиране", "Миналото, в което ще се превърнем" и "Защо снегът?", изданията със сонети и хайку, есеистичната си книга "Несъответствия", от написаното за деца - "Звезда с фенерче", "Звънче на колело" и "Врабче в Балчикчирик".

С личните си антологии и преводни книги е дал панорамни образи на чешката и словашката поезия на XX в. Стихотворните сатири от XIV в. са първи превод от старочешки на български.

Носител е на Националната награда за литература "Рачо Стоянов" (края на 1989) и повторно на словашката литературна награда "П. О. Хвездослав" (1998).

Един от учредителите и първи председател на Българския клуб "Про Словакия" и на Българския хайку клуб.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България и на Българския ПЕН-център. Почетен доктор по литература на Световната академия за изкуство и култура.