Пряка демокрация. Проблеми и рестрикции

Изследването на Борислав Цеков допринася за научното изясняване на основни въпроси, свързани, от една страна, с актуалните пропорции между представителната и пряката демокрация, а от друга – с присъщите и необходими рестрикции на прякото народовластие. Настоящото изследване не е нито наративно-дескриптивен, нито сравнителноправен обзор на формите на демократично управление. Целта тук е да се разшири и надгради българският научен дискурс чрез анализ на причините и основанията за примата на представителната демокрация на национално ниво в съвременната демократична държава. Без да се отрича значението и социалната полезност на допълващото прилагане на прякодемократичната форма на власт, ще бъдат разкрити и обосновани нейните субстанциални, нормативни и утилитарни рестрикции – както по принцип, така и конкретно – с оглед на българската конституционна уредба.

***

Съдържание

УВОД

Глава първа. ЕВОЛЮЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ

§ 1.Постановка на въпроса: институционализация на политическата власт

§ 2.Античен конституционализъм: от genos към demos

1.Еклесията в Древна Атина

2.Плебейските събрания (concilium plebis) в Римската република

3.Общите събрания при германските и нордическите народи

§ 3.Средновековен конституционализъм: auxilium et consilium

1.Индивидуализирана и патримониална политическа власт

2.Партикуларизация на политическата власт

3.Auxulium et consilium

4.Институционализация на съсловната структура

5.„Двете тела на краля“

§ 4.Модерен конституционализъм: „двете тела“ на суверенния народ

1.От монархически към народен суверенитет

А.Източникът на властта – от божествен към социален

Б.От едноличен към общностен монопол върху суверенитета

В.От императивен към свободен мандат

2.За „двете тела“ на суверенния народ

Глава втора. ПРИМАТЪТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

§ 1.Постановка на въпроса

§ 2.Научният дискурс по темата – от Просвещението до наши дни

1.Научният дискурс от Просвещението до края на XIX век

А.Радикално-демократичният тезис (Русо) и неговото преодоляване (Сийес)

Б.„Канонизиране“ на примата на представителната демокрация в съвременния конституционализъм

а)Представителната демокрация като отчетност и прозрачност на управлението (Джереми Бентъм)

б)Представителната демокрация като израз на гражданска добродетел и участие (Джон Стюарт Мил)

в)Представителната демокрация като автономия и върховенство на правото (Имануел Кант)

г)Представителната демокрация като въплъщение на обективната свобода и институционалния разум (Хегел, Фихте)

д)Представителната демокрация като „филтър“ за фракционните интереси (Джеймс Мадисън и Александър Хамилтън)

е)Консервативният прочит – пряката демокрация, като заплаха за свободата (Хуан Доносо Кортес, Едмънд Бърк)

2.Научният дискурс от края на XIX век и при „кризата на парламентаризма“ през първата половина на XX век

3.Съвременни прочити

§ 3.Пряката демокрация при учредителната и учредената власт

1.Учредителна власт и пряка демокрация

А.За естеството на учредителната власт

Б.Модели на институционализация на учредителната власт

В.Примат на представителната демокрация и ролята на пряката демокрация при осъществяване на учредителната власт

2.Пряката демокрация при производната учредителна власт

3.Пряката демокрация и учредената власт

§ 4.Примат на представителната демокрация – причини и основания

1.Причини за примата на представителната демокрация

2.Основания за примата на представителната демокрация

А.Свободата

Б.Делиберацията

В.Общото благо

§ 5.Рестрикции на пряката демокрация

1.Субстанциални рестрикции

2.Нормативни рестрикции

3.Утилитарни рестрикции

Глава трета. СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛНА И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ ПО БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

§ 1.Постановка на въпроса в българската конституционноправна наука

§ 2.Примат на представителната демокрация

§ 3.Рестрикции на пряката демокрация в България

1.Субстанциални рестрикции

2.Нормативни рестрикции

3.Утилитарни рестрикции

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ