Встрани от главната улица. Разкази и есета

„Намерил своето спасение в писането, Георги Якимов чрез чувствителните си сетива успешно прониква в лабиринтите на битието и ни прави съпричастни към своите открития - на характери, маркиращи биографията на съвремието ни. Той има и своите духовни примери и стимули, които му дават сили и увереност да създава творчество със силата на житейска мисия. Тази „литературна зараза" той носи в себе си като син на поета Асен Якимов (1932 - 1975) и брат на поетесата Росица Якимова-Йосифова (1966-2018). Всъщност авторът потвърждава правилото, че талантливите писатели винаги успяват да достигнат до сърцата на читателите, защото черпят мъдрост и дават познание, потапяйки се в пречистващата сила на страданието и отваряйки своята състрадателна душа за болките и въжделенията на другите. Вярвам, че Георги Якимов безрезервно е възприел творческото и житейското кредо на Ивайло Петров: „Изкуството е моят морал, извън него всичко е преходно”.”

- Цанко Серафимов