Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий 340-668 г.

Периодът IV-VII век от българската история беше тема табу, обаче вече не е!

Доказва го настоящото изследване „Генеалогия на българските ка-нове от Баламбер до Кубрат и Кий 340-668 г.", базирано на изобилно множество исторически извори: гръцки, латински, готски, персийски и арабски, цитирани на съответните места.

А когато изворите говорят, историческият пъзел се подрежда!

В посочения период генеалогичното дърво на нашите могъщи прадеди ту се разширява, ту се свива. Но не прекъсва.

Установен е произходът на българските владетели, периодите на управление, потомците им, столиците и държавите им, като при някои говорим 3а големи федеративни държави, племенни обединения, или дори съюзи на племенни обединения. Такива са например великите канове Баламбер, Атила, Кубрат и Кий.

Древният ностратичен език на мизите и бесите, чийто наследник е старобългарският език, се говори днес, под названието славянски език, на огромната територия от р. Елба (Лаба) в Централна Европа до Монголия в Азия. За да го ползват толкова много и разнородни етноси, е възможно само ако те са живели като поданици в българските федеративни държави поне в последните 2 000 години, а вероятно и много по-дълго време.

Всеки от разгледаните в тази книга български владетели се е стараел да извърши велики дела по повелята на своята съдба и, трябва да призная, че повечето са постигнали своите цели.

Съвременната политическа конюнктура в света трябва да се отнася с необходимото уважение и респект към късно-античния и ран-но-средновековния периоди от Европейската история, но също така и към личностите които са я сътворили.

Тези светли личности трябва да се знаят от младите поколения, което разбира се ще стане на първо място посредством актуализиране на учебното съдържание в учебниците, учебните планове и програми по история.

Защото Баламбер (340-378) е не по-малко важен от Аспарух (668-701).