Христо Ботев: Идеологическо моделиране на героичния образ

Тази книга проследява идеологическото моделиране на образа на българския поет и революционер Христо Ботев в рамките на около столетие и половина – от първите опити за преценка на личността и подвига му през безспорното му утвърждаване в героичния пантеон до неговите съвременни употреби в полето на официалната и популярната култура. Тя не е поредната биография на Ботев, нито е още една интерпретативна гледна точка към текстовото му наследство, а е история на раждането и разгръщането на неговия образ. Предпоставка, която полага изследването в традициите на рефлексивната хуманитаристика, основана на допускането, че стойностите, които често пъти смятаме за даденост, са плод на културноисторическо развитие, моделиране, на политически употреби и присвоявания.

Ботевият образ се разглежда чрез богат набор от емпирични материали: художествени произведения, литературнокритически отзиви, мемоарни и биографични съчинения, учебници по литература и по история, сборници с публикации от официални чествания, юбилейни листове, публицистични и полемични статии, памфлети, политически речи, архивни протоколи и решения, популярни вестникарски материали, есета, коментари и изображения в социални мрежи и в националистически форуми, книги с туристически впечатления, проведени от авторката интервюта, наблюдавани исторически възстановки, филми и други видеоматериали, информация, генерирана от изкуствен интелект, и т.н.

Предприет е нов, освободен от наложените нагласи прочит на някои канонични произведения, посветени на Ботев. В още по-голяма степен се обръща внимание и на маргинални, неизвестни или отхвърлени поради невписване в обществения консенсус текстове за Ботев, които се разглеждат не само като любопитни казуси, но и във връзка с определени теоретични въпроси за стабилността и деконструкциите на канона.

В обсега на изследователския интерес са и различни извънтекстови употреби на Ботевия образ: музейни, медийни и филмови репрезентации, лозунги и песни на футболни агитки, „патриотични“ татуировки, исторически възстановки. Чрез тях се показва осмислянето на героя като идентичностна емблема на различни равнища на национализма – официален (държавен), популярен, банален, субкултурен.

Изследването има собствен методологичен принос – въведеното понятие „тотална културна и литературна история“, с което се означава използването на материали от различни регистри (словесни и несловесни, официални и неофициални, научни и паранаучни, популярни и маргинални). То не цели унифициране на тези регистри, а обратно – стреми се да обхване цялата многоликост на възприятията и домогванията до Ботевия образ, без да разглежда самия него като неизменно, всеобхватно и монументално ядро от смисли. Тоталната културна и литературна история не снема различията, не придава единност там, където тя липсва, не създава генеалогии и връзки към някаква въобразена същност подобно на подходите, присъщи на (нео)романтизма и национализма. Тя разглежда Ботев, съставен от разбягващи се разбирания, достатъчно усложнен и несводим до представите за историческа гладкост и героична изначалност.