„Днес, около честването на 90-годишнината на Петър Борсуков, си давам сметка колю > много е направил този човек 3а нашия бранш. Той е бил отдаден, посветен изцяло на едно дело - делото на хумора и сатирата.

Като гледам какво ни е оставил, се изненадвам колко разностранен е бил хумористич ният талант на Петър Борсуков - карикатурист и илюстратор, актьор, режисьор, шега джия и вицаджия - всичко това може с една дума да се обобщи: Артист. Един играещ човек, на когото смешното му е в природата, дадено му е свише - то постоянно бълбука вътре в него и търси формата, в която да се излее - дали ще е в карикатурни образи, в епиграма, във виц или в афоризъм...

На списващия страницата „ЦареВИЦ" едва ли му е било лесно в едни несвободни години, когато сатирата бе недолюбвана от властта. Спирана, цензурирана, кастрирана... За ра > лика от нас, „стършелите", тогава колегите ни от провинцията бяха по-уязвими, по-чеспи) понасяха гнева на местните величия. Представям си как всяка седмица партийни секрета ри в кабинетите си са разгръщали „Борба" и са гледали под лупа всяка карикатура - дали няма да разпознаят себе си? Ако се познаят, тогава „Борба" - та може и да загрубее...

Занаятът на сатирика не е нито лесен, нито доходен. Радой Ралин го беше казал в дву-стишие: „Що ти сбере задница, туй ще ти е надница!" Всяка седмица, с всяка хумористична страница Петър Борсуков сигурно е бил на тръни - а дали не и пред уволнение?

Какво му е било било на самия него - това сега не можем да знаем. Със сигурност е отнесъл доста мъмрения и забележки от властимащите - нещо, за което самият Петър Борсуков бе говори. Не се хвали и не се изживява като борец с неправдите.

За мен скромността е сестра на таланта - личи си, че Петър Борсуков е от хората, които повече работят, отколкото шумят за себе си. Такъв скромен беше и друг един талантлив търновец - писателят Марин Крусев, кореспондент на „Стършел", приятел на Петър Борсуков и сътрудник на „ЦареВИЦ". Нека спомена и него с добра дума в този текст - той също заслужава поклон!

Тези двама хумористи не се изкушиха да дойдат в София. Те останаха в родния си Търновград, защото там се чувстваха нужни. И всичко, което създадоха, го направиха с любов към града си, посветиха го хората от този град...

Но в творчеството си не останаха регионални хумористи, те принадлежат на цяла България.”

- Михаил Вешим