„Кирилските букви са българската визитка пред европейските науки. Те се отличават по своята специфика и графична форма, но много хора не си задават въпроса как се е създала и развила азбуката до наши дни. Времето, в което днес живеем, е коренно различно от това преди няколко хилядолетия.

Благодарение на кирилицата народът ни заема важно място в развитието на редица европейски народи - да имат писменост и книги на родния си език. Буквите стоят в основата на българската култура, на писмеността в нейното многовековно развитие. Буквите, които битуват, дължим на много творци, най вече на първопросветлителите Св. Св. Кирил и Методий. Те са родени в гр. Солун, (Кирил през 827г., Методий през 820). Кирилицата е дело на книжовниците от Симеоновия кръг, според други изследователи ние сме абсорбирали по-високата култура на съседна Гърция, чиято азбука се създавала постепенно от финикийската. Писането с гръцки букви в България довело до създаването на Кирилицата. Буквите се усъвършенствали от постепенен продължителен развой. Названията на буквите са възникнали от чужди названия в тъй наречения „Абсценариум булгарикум" от 12. век. Нашите възрожденци се стремяли да въодушевяват народа ни за пълно духовно и политическо освобождение. Буквите от 9-10. век били известни с готски произход. В азбуките, посветени на буквите, се срещат акростихи като тези в сказанията на Черноризец Храбър, които служители за заучаване на буквите и техния ред. По късно Кирил като педагог с авторитет дал на буквите словестни образи.

В практиката се употребявало уставното писане. То е по-бързо, в същото време се въвеждало за украса илюстрацията и орнамента.

В началото глаголицата и кирилицата се употребявали за църковни цели, после за записване на светски истории, летописи евангелия и преводи. Това довело до разпространение на книгите в съседните нам страни като постоянно духовно зареждане на славянските племена.

Труден е пътят на развитие на българските букви от глаголицата към кирилицата до съвременния буквен знак.

Съвременните букви, които представям, нямат претенции за уникалност, но са крачка и стъпка към разширяване многообразието на графичните форми за практиката в съвременно звучене.

Практиката на буквите е еволюирала в исторически план с графически особености, дадени като наследство от първоначалния им образ.

Знанието за графиката на историческия стил на кирилицата позволява да се създават шрифтове с национална основа.

Българският шрифт по състав, значение и брой на знаците е кирилицата, която е създадена и се е запазила в манастирските писарски работилници още от средата на девети век.

По времето на цар Борис при покръстването на българите, славянският език станал основа на нова писменост. Българската кирилица е свързана по форма и произход с гръцката, развила се през Преславската и Охридска книжовна школа по времето на Симеон. Конструкцията на буквите идва от епиграфските паметници, ръкописите на евангелията и от църковните канцеларии.

Най-ранните надписи с кирилски букви са от края на десети век (993 г.) от шрифтописци на Търновската книжовна школа, където се преписвали стари верски книги.

Първата книга с кирилски буквар е „Осмогласник" в края на петнадесети век, издадена в гр. Краков.

Създаването на кирилицата е едно епохално творение на българите и човешката цивилизация (от каламуса до съвременните технически средства). Всичко, което днес битува, е благодарение предшествениците, усъвършенствали вида на кирилицата, борили се за нейното запазване и употреба в практиката, още от началото на 20-и век, обогатявайки шрифтовата култура на българина.”

- из книгата