Оспорван летопис. Спомени. БЗНС в дневници и спомени

Историята на БЗНС през погледа на един от неговите видни дейци - Илия Млечков

Илия Петков Млечков е роден на 17. X. 1915 г. в село Бяга, Пазарджишко. Произхожда от будно селско семейство. Баща му е член на БЗНС от 1918 г., през 1921-1922 г. е бил председател на земеделската дружба в селото. Майката и тримата му братя са също земеделци. За участие в съпротивата 1941—1944 г. семейството е подложено на репресии.

Илия Млечков завършва гимназия в Пазарджик през 1935 г. Той е един от основателите на ученическата земеделска група през 1932 година.

От 1936 г. е студент в София в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Избран е за секретар на Юридическото академическо дружество. Като представител на студентите земеделци към БЗНС „Ал. Стамболийски” взема участие в организирането и провеждането на студентските демонстрации и стачки от името на демократичното студентство (през 1936-1941 г., до влизането си в затвора).

От 1938 г. е председател на студентската академическа секция при Българо-югославското дружество и председател на студентската корпорация „Младо село”. От 1939 до 1941 г. участва в издаването на в. „Светлоструй” - негласен орган на БЗНС.

Наред с това развива нелегална дейност в родния си край и в национален мащаб като ръководен деец на Младежкия земеделски съюз. Г. М. Димитров му възлага важни функции в замислената въоръ жена акция против нахлуването на хитлеристката армия в България през 1941 година.

За тази дейност Илия Млечков е осъден на доживотен строг тъмничен затвор по чл. 16 от ЗЗД, като организатор на заговор за насилствено събаряне на властта. Това става през 1941 г. по „Процеса д-р Г. М. Димитров” който бележи началото на съпротивата в България против съюзничеството с Германия, против фашизма и режима в страната. Престоял е 3 години в Софийския, Плевенския, Пловдивския и Пазарджишкия затвор.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. е утвърден за члеь на Софийския областен комитет на ОФ. През юли 1945 г. на конгреса на Младежкия балкански съюз в Белград е избран за член на Изпълнителния комитет и остава там на постоянна работа. След завръщането си, от 1947 г. е бил юрисконсулт по следователно в ЦКС и Държавно издателство „Народна просвета".

Поради конфликт с Георги Трайков, е игнориран. Намира прием в Българския съюз за физкултура и спорт, където се е и пенсионирал.

Женен е. Семейството му се състои от съпруга Недялка, дъщеря Веселина, зет Аспарух и две внучки — Соня и Нели.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

За автора

Епохата 1931—1945 година

Първи спомени

Встъпване в редовете на БЗНС

Първи контакти с ръководители на БЗНС „Ал. Стамболийски"

Студентството на своя пост

Укрепване на позициите на младежкото земеделско движение под ръководството на д-р Г. М. Димитров. Съюз на селяни и работници. Политически събития. Избор за XXIV НС

Под директивите на организацията. Студентски стачки

Чествуване 50-годишнината на Софийския университет

В навечерието на съдбоносни събития. Становище на д-р. Г. М. Димитров по съвместната работа

В началото на войната

Ролята на в-к „Светлоструй"

Конференции в Пловдив и Ст. Загора

Избори за XXV народно събрание. Тревожен инцидент

Нов подем на организацията. Превес на БЗНС „Ал. Стамболийски" над БЗНС „Врабча 1"

Първото ми арестуване

Във вихъра на събитията. Двубоят цар Борис—д-р Г. М. Димитров

В полицията

В Централния затвор. Обвинителният акт

Наказателно дело № 634/41 г. Процесът. Присъдите

В затворите

Излизане на свобода. Завръщане на д-р Г. М. Димитров. Първите сблъсъци. Смяната на д-р Г. М. Димитров с Никола Петков

Участие в Балканския младежки съвет в Белград

Епилог

Разпит на подсъдимия

Показания на свидетели

Обвинението на прокурора

Из речите на защитата

Последната дума на подсъдимия

Мотиви на съда по присъдата