„Най-напред ще поясним защо написахме настоящото изследване за болница. Към тази нелека работа ни подтикна излязлата юбилейна "Кратка история на Великотърновската болница" (2007) на д-р Д. Илиев, посветена на 140-ата й годишнина. Тази история бе приета критично от медицински труженици, работили в болницата още по времето, когато се въвежда безплатното здравеопазване.

В тесен медицински кръг - лични разговори и срещи - спонтанно се роди идеята да се напише нещо друго - различно от това юбилейно издание. Най-важното - написаното да бъде правдиво и без разкрасяване, като се добавят още неща за бегло споменатите в посочената история основни отделения, които са гръбнакът на болницата: Вътрешно, Хирургия с Операционната и Детско, и то за времето, когато болницата е в старите сгради. Приели идеята присърце, опитахме се да съберем паметта, както на старите медицински кадри и техните близки, така и на стари търновци и съвременници на нашите медици. В срещи с тях изплуваха все още неизтрити от времето спомени - разказаното бе както за светли, така и за тъмни страни на някогашното болнично денонощие. Като цяло успяхме, както ни беше препоръчано, да съберем материали - сведения и снимки за тях.

За съжаление липсват повече данни за някои известни в миналото медици. Това се отнася за д-р Никола Начев, чиято дъщеря Дочка е разпиляла семейния архив. Няма биографични сведения за първите старши сестри Райна Ганева и Мария Байкушева. Научните публикации в юбилейното издание на БЧК, В. Търново (1984), засягат предначалния период на болницата (доц. Плетнъов) и здравното дело в окръга до Балканската война (ст.н.с. К. Панайотова). Упрек заслужават старите медицински началници, които не са събрали и съхранили издиреното от нашите медици: д-р Ангелов по сведение на д-р Тумбев направил Летопис на Кожно отделение (диспансер). Всички знаят, че д-р Стайков написал история на АГ отделение и си водил личен болничен дневник. Д-р Лазар Щирков събирал разни краеведчески сведения и завършил едно изследване на нашата болница, което предал на д-р Д. Маринов, но последният така и не го върнал, ни каза дъщеря му Катя. Д-р П. Яламов направил списък на всички, работили във Вътрешно отделение на болницата, лекари, ни сподели съпругата му. Д-р Никола Петков - от стар търновски род и университетски асистент преди 9.IX.1944 г., знаеше истории и анекдоти за световни медицински светила и за търновски лекари. Това, което сме запомнили от него, ползваме в изследването. Д-р Жана Габровска е написала историята но болничната Лаборатория.

Поради разтуряне на болничната Библиотека не можахме да ползваме юбилейното издание - т.нар. Бяла книга (1967). Прегледахме обаче предадения за съхранение в Държавен архив Болничен архив. Възползвахме се от вече разсекретените партийни архиви (частично запазени) и надникнахме в тях.

Надяваме се написаното със съвместни усилия да бъде полезно за бъдещите изследователи. Четивото е подредено в раздели, което позволява да се чете избирателно. Счетохме за уместно да има раздел „Болнична шарения", в която поместваме любопитни професионални преживявания, вицове, различни слухове в медицинските среди и сред гражданството, а така също извадки от партийните протоколи.

Специална благодарност на Държавния архив и на Регионалната библиотека, където намерихме необходими и ценни материали. Благодарност на всички, които макар в началото да бяха скептични, допринесоха да се осъществи това изследване на нашата болница.”

- Олга Цанкова