Легенда за Новгород

Легенда за бъдещето

В една мрачна и претъпкана антикварна книжарница, където бях отишъл да взема поръчаните от мене книги, попаднах на някакъв случаен кашон; започнах да ровя и след няколко мига държех в ръцете си оръфана и почти разпаднала се брошура, Фредерикъ Созэ. Легенда о Новгороде. Перевод с францускаго(sic) Р.Р. Москва. Санктъ-Петербургъ. МСМVII. Невероятно! Нима това не беше смятаната за несъществуваща първа книга на швейцареца Фредерик Заузер (на френски Созе), известен по цял свят като Блез Сандрар?!

Настървено зачетох. Нямаше грешка — ето ги познатите леко удължени букви от епохата, стария правопис; само мисълта, само внушенията бяха, като че ли поемата е писана вчера. Когато свърших четенето, което трая може би миг, а може би и вечност, сърцето ми беше спряло. Не ми достигаше въздух. Събуждах ли се... Сън ли беше това? Не — поемата съществуваше. Аз я държех в ръцете си. Всъщност не е ли поезията нещо извън нас, а стихотворенията, поемите и книгите — само това, което поетите са успели да зафиксират. Написана веднъж на френски, после преведена и отпечатана на руски (в 14 екз.), а още по-късно изчезнала като ръкопис и смятана за изчезнала като книга... Всъщност тя е съществувала винаги — метаморфозите са ставали само с материалната и обвивка. И след толкова години тя се появяваше на бял свят. Може би се беше преродила.