Литературната журналистика в България

Литературната журналистика не е половин литература и половин журналистика, а единен жанр с богата история, но също така модерен и динамичен и би привлякъл всеки, който се интересува от новите експресивни форми на изразяване. От една страна, това са творците, които биха искали да пресъздават реалността с пластична сила на въздействие и документална точност на изказа. От друга обаче са тези, които искат да вникнат по-дълбоко в журналистиката, литературата и медиите, за да проследят особеностите на жанра и на неговите корени. Работейки по медийни проекти, не непременно свързани с литературната журналистика, ние се натъкнахме на едно бяло поле в българската журналистическа и литературна история, неизследвано пространство, развило се някак по свои закони и със своя логика. Това беше предизвикателство, което ни накара да започнем да изследваме споменатото поле и да поставим въпроси и проблеми, край които други са минавали мимоходом. Ако има страни с изградени солидни традиции на литературната журналистика, България не може да се похвали с такива постижения в пълния смисъл на думата. В глобалния свят се възражда интересът към жанра, който се противопоставя на особеностите на съвременността и на трудностите, пред които се изправя бъдещето на самата журналистика. На това, че освен кратки послания и бързина са нужни и аналитична дълбочина, и естетика, и преживяване.

- от авторите, из предговора

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Защо темата е важна за нас

Първа глава: Ценността на традицията на литературната журналистика

Втора глава: Литературната журналистика през призмата на автори и стилове

2.1.Предшественици на литературния репортаж и „новата журналистика“

2.2.Ришард Капушчински - майстор на литературния репортаж

2.3.Новата журналистика: Том Улф, Труман Капоти. Маркес и романът факшън

2.4.Жената творец и литературната журналистика. Светлана Алексиевич и Ориана Фалачи

Трета глава: Литературната журналистика в България

Четвърта глава: Очеркът и пътеписът като художествено-публицистични форми. Общ преглед

4.1.Очерк

4.2.Пътепис

Пета глава: Очеркът и пътеписът в България

Шеста глава: В борба с пропагандата - три казуса, които илюстрират зараждането на съвременната литературна журналистика в България

Казус 1: Съдник на социалистическата епоха: „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков - разобличаващият „публицистично-художествен документ“

Казус 2: Политически пътепис и критика на социалистическата система „отвътре“ -„За Япония като за Япония“ от Марко Семов

Казус 3: Асен Христофоров: Пътеписът като защитна форма

Седма глава: Очеркът и пътеписът в края на 80-те и началото на 90-те години. Промяната в сп. „Отечество“

Осма глава: Превъплъщенията на очерка и пътеписа в България след 1989 г.

Девета глава: Литературната журналистика днес

Дискусия и изводи

Библиография

***

Д-р Бисера Занкова е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирала редакционно-издателско дело във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на същия университет. Има магистърска и докторска степен по сравнително конституционно право от Централноевропейския университет в Будапеща. Като експерт на Съвета на Европа в областта на свободата на изразяване и медиите участва в мисии на организацията в различни европейски страни. В момента е независим изследовател и консултант като президент на Фондация „Медии 21", която се занимава с научно-изследователски проекти в областта на свободата на медиите, новите медии и журналистиката. Първата й книга е „Студии по медийно право. Сравнителен анализ и коментар" (1997 г.). Публикувала е множество статии и е участвала в различни сбор- ници на български и английски език.

Д-р Иво Инджов е медиен изследовател и политически наблюдател. Хоноруван преподавател в катедра „Политология“, СУ „Климент Охридски". Доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" (2015-2023). Има докторат по медийни науки от Европейския университет „Виадрина", Германия (2005). Автор е на четири монографии и десетки научни публикации. Последната му монография е издадена като е-книга: „Медиите в България - от инструментализиране към завладяване Медийната система от средиземноморски към „завладян либерален" модел" (публикувана е на сайта Newmedia21.eu, 2024). Участвал е в различни международни и национални научно-изследователски проекти. Ръководител на проекта „Медийната система и журналистическата култура в Бълга- рия" (2019-2023), реализиран от ВТУ и финансиран от Фонд „Научни изследвания". Работил е над 10 години като журналист в национални и регионални печатни медии.