Старобългарски речник - том 1 от А до Н и том 2 от О до Y (комплект)

Изданието е подготвено от колектива на Секцията за история на българския език при Института за български език към БАН с отговорен редактор чл.кор. проф. Дора Иванова-Мирчева.

За Старобългарски речник том 1 (от А до Н):

Старобългарският речник [СтбР] не обхваща изцяло старобългарския книжовен език, а определен кръг старобългарски паметници - дошли до нас или в оригинали [епиграфските паметници], или в преписи от X-XI в.

През IX-X в. разцъфтява Златният век на българската литература, наука и култура. В това време в България работят най-изтъкнатите старобългарски писатели, като: Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, цар Симеон, Григорий Презвитер и Мних, цар Петър, Презвитер Козма и още мнозина книжовници, преводачи, чиито анонимни произведения и до днес са предмет на изследвания.

В един пълен Речник на старобългарския книжовен език от този период е необходимо да се включи цялата богата лексика и фразеология, която се съхранява в произведенията на тези старобългарски писатели. Но поради особените исторически условия, при които е живял българският народ от IX-X до XVIII в., когато периоди на разцвет се редуват с опустошителни войни или вековни робства, богатата българска книжнина, създадена с толкова усърдие и любов в Златния век, е изчезнала почти напълно в нашите земи. Запазили са се по-късни преписи от произведенията на старобългарските писатели, направени най-често в стара Русия или в стара Сърбия, от руски или сръбски книжовници, които въпреки дълбокото си преклонение пред авторитета на старобългарските писатели все пак може би са заменяли някои от думите от оригинала с думи от своя роден език. В палеославистиката все още не е изследвана в необходимата степен ролята на чуждата редакция при преписването на оригиналните старобългарски паметници. При преписи от този род се налага продължителна и отговорна текстологична работа, която трябва да предшества включването на лексиката на тези творби в един речник на старобългарския език.

Това са обективните причини, които принуждават авторите на Старобългарския речник засега да насочат своето внимание само към класическите старобългарски паметници. Въпреки това Речникът показва колко богат е бил старобългарският книжовен език, до какво изумително съвършенство е достигнал той още в зората на своето създаване.

За Старобългарски речник том 2 (от буква О до Y /Ижица/):

Вторият том на Старобългарски речник обхваща буквите от О до Y /Ижица/, 44-тата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата на 400)

Речникът е тезаурус - съкровище, което значи, че селекцията не е подборна, а са включени всички думи в този корпус от паметници. Това са всички запазени старобългарски ръкописи - глаголически и кирилски от X-XI век, писани тук в българските земи. Това са 17 ръкописа, които славистиката започва да издирва и постепенно натрупва в продължение на 200 години. Речникът е направен по метода на съвременните тълковни речници - една дума се привежда в съвременната си форма и в гръцката. За първи път се прави и опит да се покаже разгърнатата семантична структура на думата - с всичките й значения, като се определя преносно значение и образна употреба на някои от думите. Отново за първи път се включват и старобългарски надписи. В останалите славянски страни няма такива. Това са 52 надписа, включени в речника. В края на статиите са дадени съвременни съответствия на всяка дума, извлечени от картотеките на БАН, от диалектния архив и топонимния материал. Събрани са и 277 нови думи, които досега не са влезли в подобни речници. Те са извлечени от откритите в последните десетилетия нови глаголически и кирилски ръкописи.

***

Двата тома се предлагат като комплект