Птица със страх от високото

„Стиховете на Катя са изненадващо смели житейски характеристики,озвучени оригинално – рязко и в риска си задъхано причудливи. Искрено й се зарадвах!”

- Иван Теофилов

„Тревожно писане в упор, в чиято деликатна категоричност „въображението да умираш всеки ден по нови и различни начини“ означава болезнеността да се раждаш всеки път отново и отново – с „мозък без почивка и сърце без дъх“. ”

- Йордан Велчев

„Поезията на Катя Димитрова е странна птица, не защото има страх от високото, а защото ценните неща са по необходимост поне малко странни. Страхът е тема в книгата, но той винаги е близо до нещо светло – любовта, грижата, надеждата. Лирическият глас пита как да се справим с тленността на тъкмо тези неща, чиято вечност жадуваме. Но не отговаря. Сякаш е научил урока на Мая Анджелоу – че птицата пее не защото има отговори, а защото има песен.”

- Иван Ланджев